Учени разкриха тайната на спираловидния зъб на нарвала, наричан морски еднорог

Учени разкриха тайната на спираловидния зъб на нарвала, чиято уникална форма впечатлява хората от векове и носи на този загадъчен арктически вид кит прозвището морски еднорог, съобщи АФП.
Нарвалът обитава основно ледените води в Арктика, където популацията наброява около 120 000 екземпляра според Международния съюз за защита на природата. Наблюдението и изследването на тези морски бозайници с необичаен външен вид и масивно тяло обаче са доста сложни, отбелязва АФП.
В предната част на главата си те имат зъб, наподобяващ рог с формата на спирала, който може да достигне до три метра дължина.
През Средновековието този придатък, който няма аналог в останалата част от животинското царство, е смятан за рог на еднорог и се продавал на висока цена заради предполагаемите магически свойства, разказва АФП.
Това всъщност е левият кучешки зъб на мъжките екземпляри, който пробива челюстта и устната им. Десният им кучешки зъб, от друга страна, остава скрит. 
Изследователят от Университета в Орхус, Дания, Хенрик Биркедал, съавтор на проучването, смята, че точно това трябва да изпитват мъжките нарвали, когато се гмуркат в дълбините. Той добавя, че въпреки тази изпъкналост, „достойна за Монти Пайтън“, животните се придвижват съвсем нормално.
За да разрешат „загадката на рога на нарвала“, както я наричат, международният екип от биолози, химици и физици използва съвременна технология за триизмерна рентгенография, по-специално три европейски ускорителя на частици, наречени синхротрони, отбелязва АФП. Проучването е публикувано в изданието „Нейчър къмюникейшънс”.
Роговете се състоят от два вида зъбна тъкан: дентин отвътре и цимент отвън.
Учените констатират, че вътрешният дентин образува спирала, ориентирана надясно, докато външният цимент образува такава наляво.
Тези две противоположни сили придават на зъба неговата специфична структура, която се различава значително от извитите бивни на слоновете или моржовете.
„Той е като пирон, който се забива в дървена дъска. При всеки удар с чук пиронът се забива малко по-навътре“, разказва Биркедал. Рогът на нарвала функционира по подобен начин, но с тази разлика, че „винтът“ се движи навън, започвайки от главата на животното.
Учените също така с изненада откриват в структурата на зъба слоеве, отразяващи растежа, сравними с годишните кръгове на дърветата. Те дават представа за живота на тези бозайници, които може да  продължи до около 80 години, уточнява изследователят Биркедал.
Екипът използва рога, съхранявани в музеи или събрани от инуитските общности в Гренландия, които ловуват тези животни заради месото им.
Формата не е единствената загадка, свързана със зъбите на нарвала. Точната им функция също е обект на дебати в научната общност, отбелязва АФП.
Те биха могли да се използват за лов или за определяне на температурата и солеността на водата.
Хипотези, които изглеждат малко вероятни за екипа от изследователи, провел новото проучване, тъй като зъбите на нарвала растат почти основно при мъжките. Ако те бяха необходими за тези функции, женските също би трябвало да ги притежават. Освен това са наблюдавани два мъжки екземпляра в ситуация, наподобяваща състезание за сравняване на роговете пред женска. Това подсказва, че може и да служат за установяване на предимство с оглед на чифтосването.
„Това определено е най-правдоподобната функция“, коментира пред AФП Мадс-Петер Хайде Йоргенсен от Института за природни ресурси на Гренландия, който е съавтор на изследването.
Това мнение обаче не се споделя от Мартин Нуиа, експерт по роговете на нарвала, който не е участвал в проучването.
„Основната им функция е на сетивен орган“, обяснява пред АФП антропологът от Харвард, позовавайки се на предишните си изследвания.
Въпреки това разминаване в мненията, Нуиа приветства проучването, което според него представлява „ценен допълнителен принос към нашите познания за микроанатомията и морфологията на рога“.