Учени създадоха преносима антена, която може да помогне за възстановяване на комуникациите след бедствия

Учени разработиха антена, която може да помогне за възстановяване на комуникациите след бедствия, съобщи електронното издание Юрикалърт.
Тя е дело на изследователи от Станфордския университет и Американския университет в Бейрут. Антената е лека и лесно преносима, като може да комуникира със сателити и наземни устройства, улеснявайки координацията на спасителни дейности.
При земетресение, наводнение или друго природно бедствие съществуващата комуникационна инфраструктура, като например кули за мобилни телефони и радиостанции, често може да бъде повредена или дори унищожена. Възстановяването на спешните връзки възможно най-бързо е жизненоважно за координирането на спасителните дейности.
Новата антена може да бъде бързо разположена в райони, застрашени от бедствия, или да се използва за създаване на комуникации в недобре развити части на света. 
Устройството, описано в "Нейчър къмюникейшънс", е с малки размери и може лесно да се променя между две конфигурации за комуникация със сателити или наземни устройства, без да използва допълнително захранване.
"Най-съвременните решения, които обикновено се използват в тези райони, са тежки, метални антени. Те не са лесни за преместване, изискват много енергия за работа и не са особено рентабилни", казва Мария Саковски, доцент по аеронавтика и астронавтика в Станфордския университет. "Нашата антена е лека, с малка консумация на енергия и може да превключва между две работни състояния. Успява да направи повече с възможно най-малко средства в райони, където липсват комуникации".
Специалистите са разработили антената с помощта на метод, който обикновено се използва за проектиране на устройства, предназначени за космоса. Поради ограниченията на горивото и пространство технологиите, които се изпращат в орбита, трябва да бъдат много леки и с възможно най-малки размери. След като вече са в космоса, те се разгъват в подходяща форма за използване. Учените искат тяхната антена да бъде също  сгъваема и лека.
Антената е изработена от влакнести композити (често са използвани при сателитите) и наподобява детска играчка. "Тъй като искахме антената да може да се сгъва в удобна за опаковане форма, започнахме със структура, която ни доведе до много нетрадиционен дизайн", казва Саковски. "Използваме форми, които никога досега не са били прилагани за спирални антени, и показваме, че работят".
В най-компактния си вид антената представлява кух пръстен с дебелина малко над 2,5 сантиметра и диаметър около 13 сантиметра - не много по-голям от гривна. Тежи около 40 грама. В тази си форма антената може да достигне до спътниците с мощен сигнал, изпратен в определена посока. Когато се разтегне до височина от около 30 сантиметра, тя изпраща сигнал с по-малка мощност във всички посоки, подобно като wi-fi рутер.
Преминаването между тези две състояния е толкова просто, колкото да издърпате или натиснете антената, казват изобретателите. Дори не е необходимо тези движения да са особено прецизни. Конкретният размер и форма на конструкцията на антената определят честотите на работа.
За да бъде разгърната в полеви условия, антената ще трябва да се съчетана с предавател за изпращане и приемане на сигнали, заземена повърхност за отразяване на радиовълните и друга електроника, но целият пакет все пак ще тежи само по-малко от един килограм, казва Саковски. А двойна й функционалност означава, че тя може да замени множество по-тежки антени в райони, където разполагането на подобни съоръжения е предизвикателство.
Това включва употреба в засегнати от бедствия и слабо развити райони, но потенциално и в космоса. Мария Саковски и нейните колеги обмислят да приспособят дизайн за сателитни комуникации. Това ще позволи на сателитите да използват една и съща антена за връзка помежду си и със Земята.
"Не разполагаме с много свободна работна мощност, обем или маса на космическите кораби", казва Саковски.