Учени тестваха успешно имплант, помагащ на пациенти със спинална мускулна атрофия да ходят по-добре

Изследователи съобщиха, че имплант, стимулиращ гръбначния мозък, може да помогне при невродегенеративни заболявания като атрофия на гръбначните мускули. Той успешно възстановява някои мускулни функции, макар и временно, пише Асошиейтед прес. 
„Тези пациенти определено не са очаквали подобрение“, казва Марко Капогросо, асистент в Университета в Питсбърг, който е ръководител на изследването. „Но въпреки всичко, в продължение на един месец, докато течеше пилотното проучване, те се подобряваха все повече и повече“, добавя той.
Спиналната мускулна атрофия (СМА) е генетично заболяване, което постепенно разрушава двигателните неврони – нервните клетки в гръбначния мозък, които контролират мускулите. Това води до отслабване на мускулите, особено на краката, бедрата и раменете, а понякога и на тези, свързани с дишането и преглъщането. За съжаление, няма лечение за това заболяване. Генната терапия може да спаси живота на много малки деца с тежка форма на заболяването, а за по-възрастните пациенти има лекарства, които само забавят влошаването на състоянието.
Стимулирането на гръбначния мозък със слаб ток отдавна се използва за лечение на хронична болка, но екипът на Капогросо го е тествал и за подпомагане на хора, парализирани от инсулти или увреждания на гръбначния мозък, за да движат крайниците си без чужда помощ. Слабият ток задейства неактивните нерви надолу по веригата на увреждането, за да активира мускулите.
Ето защо Капогросо се замисля дали същата технология не би могла да помогне на пациентите със СМА по подобен начин – като раздвижи свързаните с нея сетивни нерви, така че те да „събудят“ увредените мускулни клетки и да им помогнат да се раздвижат.
Изследователите от Питсбърг имплантират електроди в долната част на гръбначния мозък на трима възрастни със СМА и тестват мускулната им сила, умората, обхвата на движение, промените в походката и изминатото разстояние.
Имплантът не успява да възстанови напълно нормалното движение, но само с няколко часа спинална стимулация седмично всички пациенти бързо отбелязват подобрения в мускулната сила и функцията, съобщават изследователите в списание Nature Medicine.
„При прогресиращо заболяване никога не се подобряваш“, казва участникът в изследването Дъг Маккълоу, 57-годишен пациент от Ню Джърси. „Или оставаш на същото ниво, или се влошаваш. Така че всяко подобрение е наистина нереално и много вълнуващо,“ добавя той.
И тримата пациенти значително увеличават разстоянието, което могат да изминат, а един от тях, който първоначално не е можел да се изправи от клекнало положение, успява в края на изследването.
„Те се уморяват по-малко, така че могат да ходят по-дълго“, казва Капогросо. „Дори при човек, който страда от болестта толкова много години, може да настъпи подобрение.“
Интригуващо е, че подобренията не изчезват веднага след изключването на стимулатора, а на по-късен етап.
Маккълоу споделя, че дори когато стимулаторът е бил изключен, някои нощи краката му „просто са се чувствали заредени“.
Невробиологът Сюзън Харкема, която е ръководила новаторски проучвания на стимулацията при увреждания на гръбначния мозък, предупреждава, че новото проучване е малко и кратко, но го нарича „важна стъпка напред“.