Разрушаването на озоновия слой е започнало още в края на 50-те години на миналия век – близо три десетилетия преди откриването на озоновата дупка над Антарктида, сочи ново изследване на учени от Масачузетския технологичен институт (MIT), публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
„Фактът, че разрушаването на озоновия слой е започнало още в края на 50-те години – много по-рано, отколкото се предполагаше, направо ме порази. Това изследване показва колко е важно да продължим да наблюдаваме атмосферата, за да разберем напълно как тя реагира и се възстановява“, казва ръководителят на изследването Сюзан Соломон, професор по екологични изследвания и химия в MIT.
Изследователите са използвали съвременни модели за проследяване на химичните процеси в атмосферата, за да пресъздадат развитието ѝ през ХХ век и да установят кога за първи път би могло да бъде открито предизвиканото от човешката дейност изтъняване на озоновия слой, ако тогава са съществували днешните технологии за наблюдение. Според резултатите първите признаци на разрушаване на озона са се появили още през 1957 г. Те не са били над Антарктида, а във високите слоеве на стратосферата над тропиците, където естествените колебания в концентрацията на озон са най-слаби и промените се открояват по-лесно.
Изследването показва още, че първоначалното разрушаване на озоновия слой не е било причинено от широко известните хлорфлуоровъглеводороди (CFC), а от друг промишлен химикал – въглероден тетрахлорид. Веществото се използва още от 30-те години на ХХ век като препарат за химическо чистене и обезмасляване на метални повърхности. „Това беше голяма изненада. Досега се смяташе, че именно хлорфлуоровъглеводородите са първите вещества, предизвикали разрушаването на озона“, казва водещият автор на изследването Цзян Гуан.
Озоновата дупка над Антарктида е открита през 1985 г. Последвалите изследвания доказват, че основната причина за нея са хлорфлуоровъглеводородите, използвани десетилетия наред в хладилната техника, климатичните системи, аерозолните опаковки и други промишлени приложения. Това довежда до приемането на Монреалския протокол през 1987 г., който постепенно ограничава и впоследствие прекратява употребата на веществата, разрушаващи озоновия слой. Благодарение на международните усилия през последните години учените отчитат признаци за неговото възстановяване, посочва списание PNAS.
Екипът, извършил новото изследване, е използвал 16 компютърни модела, отчитащи влиянието както на човешката дейност, така и на природни фактори като вулканични изригвания и явлението Ел Ниньо. В изследването са включени и данни за историческото производство на промишлени химикали, както и анализи на ледени ядра от Антарктида, които показват, че концентрацията на въглероден тетрахлорид в атмосферата започва да нараства още през 40-те години на миналия век.
Според проф. Сюзан Соломон резултатите показват колко важно е дългосрочното наблюдение на атмосферата. „Положихме големи усилия да премахнем химикалите, които разрушават озоновия слой. Нямаме ли задължението да продължим да наблюдаваме атмосферата, за да сме сигурни, че тя реагира по начина, по който очакваме?“, пита тя.