Учени установиха как звуците и вибрациите взаимодействат в мозъка, за да усилят сетивното възприятие

Учени разкриха как звуците и вибрациите взаимодействат в мозъка, за да усилят сетивното възприятие, съобщи „Медикъл експрес“, позовавайки се на изследване от Харвардското медицинско училище в Бостън.
В началото на изследването учените дават пример с композитора Лудвиг ван Бетовен, който започва да губи слуха си на 28-годишна възраст и оглушава на 44. Причината за загубата на слуха му остава предмет на научни дебати, но едно нещо е ясно - въпреки оглушаването си Бетовен не спира да композира музика, вероятно защото е бил в състояние да усеща вибрациите на музикалните инструменти и да „чува“ музиката чрез усещането за допир, смятат изследователите.
Проучването разкрива, че област в мозъка, наречена долен коликулус, която досега е изследвана основно заради връзката си със звука, също участва в обработката на сигналите за допир и механичните вибрации.
Експериментите на екипа разкриват, че високочестотните механични вибрации, уловени в кожата, не се насочват единствено към областта на мозъка, където се обработват телесните усещания. Те се насочват главно от тялото към долния коликулус в средния мозък.
„Това е много изненадващо откритие, което противоречи на каноничния възглед за това къде и как се обработват сетивните възприятия в мозъка“, каза старшият автор на изследването Дейвид Джинти, ръководител на катедрата по невробиология в Харвардското медицинско училище.
Учените допълват, че тази способност се среща и при животните. Те могат да откриват вибрации, които им позволяват да възприемат и да реагират дори и на най-малките промени в околната среда, като например да усещат и избягват заплахи. Това е от решаващо значение за тяхното оцеляване.
Изследователите твърдят, че новите открития са особено важни в контекста на невронното пренастройване, което настъпва след загубата на едно от сетивата. Тези разкрития могат да послужат за разработването на протези, които могат да увеличават тактилната чувствителност при хора със загуба на слуха.
Учените добавят, че от еволюционна гледна точка тази способност вероятно е от съществено значение за оцеляването, а изследването й може да послужи за лечение на състояния като аутизъм и хронична невропатия, при които дисфункцията води до свръхчувствителност към допир.