Нови доказателства сочат, че пиесата „Едуард Трети“ трябва да бъде включена в творчеството на Уилям Шекспир, както и че е плод на мащабно сътрудничество с неговия съвременник и съперник Кристофър Марлоу, пише „Гардиън“.
Отдавна се предполага, че Шекспир е написал поне няколко сцени от историческата драма, публикувана анонимно през 1596 г. Д-р Рори Лохнан, водещ изследовател и съавтор на проучването, казва пред британското издание, че компютърен анализ на текста доказва „отвъд всякакво основателно съмнение“, че роденият в Стратфорд драматург е основният автор.
„Новото откритие е, че по пиесата е работил не само Шекспир, но и Марлоу, което е напълно неочаквано. Следователно творбата представлява новооткрито сътрудничество между двамата“, казва за „Гардиън“ Лохнан.
Ученият добавя, че това има ключово значение за разбирането на връзката между двамата най-значими драматурзи от онази епоха. Откритието несъмнено ще предизвика сериозен международен интерес, посочва Лохнан, който е преподавател по ранна модерна литература в Университета в Кент и главен редактор на проекта Oxford Marlowe. Той работи по изследването съвместно с Брет Грейтли-Хърш от Университета в Лийдс.
Екипът използва различни форми на компютърен лингвистичен анализ, за да сравни пиесата „Едуард Трети“ с творби, за които със сигурност се знае, че са дело на десетима драматурзи, творили в периода от края на 80-те до средата на 90-те години на XVI век. Един от тестовете определя 23 откъса, които представляват „лъвския пай“ от текста, като написани от Шекспир, докато девет откъса са приписани на Марлоу, чието творчество включва например „Доктор Фауст“.
Резултатите са от особено значение на фона на проучване от 2016 г., което установява, че Марлоу е бил съавтор на части от Шекспировата пиеса „Хенри Шести“, казва Лохнан. „Съвместната им работа по „Едуард Трети“ през 1592 г. говори за по-трайно творческо сътрудничество помежду им, когато са били на възраст между 25 и 30 години.“
Марлоу умира едва 29-годишен след сбиване в странноприемница през 1593 г.
„Свикнали сме да възприемаме Марлоу и Шекспир като съперници – двама изключителни автори, родени с разлика от само няколко седмици, които се утвърждават в един и същи театрален свят в края на 80-те и началото на 90-те години на XVI век“, обяснява Лохнан. „Сега знаем обаче, че отношенията им са били значително по-сложни. Те не са били просто съперници или хора, които са си влияели взаимно.“
Изследването не приписва конкретни редове на един от двамата автори, а се фокусира върху езиковите особености и разпределението на определени думи маркери, като например „martial“ (военен/боен), които обикновено се срещат в пиесите на Марлоу, но са нетипични за творбите на други драматурзи. Анализът също така посочва кои части вероятно са дело на Шекспир, макар че те може да се застъпват с текстове, писани от други автори, и кои – на Марлоу.
„Това, което прави доказателствата особено убедителни, е, че не разчитаме само на един словесен паралел или статистически тест. Различни форми на анализ на различни характеристики на езика многократно разграничават писането на Марлоу от това на Шекспир в рамките на пиесата“, отбелязва Грейтли-Хърш.
Изследването ще бъде публикувано в Shakespeare Quarterly по-късно тази година.
Лохнан пише за ранната кариера на Шекспир в книгата си Shakespeare at Thirty, която ще бъде публикувана от Princeton University Press тази седмица. Изследователят е и куратор на изложба за живота на Марлоу в родния град на драматурга Кентърбъри, която продължава до 22 ноември.