Учени засякоха сигнали от частици, които са 100 милиарда пъти по-малки от атом

Учени засякоха сигнали от частици, които са 100 милиарда пъти по-малки от атом, съобщава Би Би Си. Това е толкова миниатюрен свят, че някои физици са му дали прозвището „зептовселена“.
Изследването, ръководено от учени от Кеймбридж, се основава на данни от експеримент в Големия адронен колайдер (LHC).
Тази огромна машина в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), разположена на швейцарско-френската граница, сблъсква атоми, за да ги разбие и да установи какво се съдържа в тях.
Резултатът е важен, защото може да помогне на изследователите да разработят нова, по-пълна теория за функционирането на Вселената.
Тъмната материя съставлява голяма част от нашия космос, но учените изпитват затруднения да я открият. Те знаят, че тя съществува, защото гравитационното ѝ въздействие влияе върху обикновената материя, но във всички останали отношения тя остава напълно невидима.
Затова в този експеримент частици са били сблъсквани при висока енергия, а учените са изследвали материята, отделена при сблъсъците – своеобразните отломки от тях.
Една от тези частици е субатомна частица, по-малка от атом, наречена красив кварк (beauty quark).
Тази частица е нестабилна и съществува само една и половина трилионни части от секундата, преди да се разпадне на други частици.
Въпреки изключително краткия ѝ живот изследователите са успели да установят взаимодействието ѝ с други миниатюрни частици в мащаб от една секстилионна част от метъра (10 на степен минус 21).
Някои теории предполагат, че в тези мащаби частиците са по-чувствителни към тъмната материя и че тя би могла да влияе върху начина, по който кварките взаимодействат и се разпадат. Затова откриването на активност в този миниатюрен свят може да помогне на учените да установят наличието на тъмна материя.
„Чукаме на вратата на тази зептовселена“, каза пред Би Би Си д-р Хари Клиф от Кеймбриджкия университет, който ръководи анализа на данните.
По думите му този субатомен „танц" предоставя на изследователите възможност да наблюдават отблизо поведението на евентуални нови частици.
„Това, което искаме да направим сега, е да навлезем в този свят, да го изследваме и да открием какви нови частици ни очакват там. А за това са ни необходими повече данни“, добави Клиф.
Участващите в проекта 28 държави са постигнали споразумение за модернизация на детектора LHCb в Големия адронен колайдер на стойност 150 милиона британски лири. Това би позволило честотата на наблюдаваните разпади да се увеличи десетократно.
„С тази модернизация ще можем да проникнем в зептовселената и да видим какво ни очаква там“, каза Клиф.