Ученици се включиха в дискусия, посветена на 150 години от Априлското въстание, в Историческия музей в Разлог

Ученици се включиха в дискусия в Историческия музей в Разлог, посветена на 150 години от Априлското въстание. В рамките на срещата Александър Костов, член-кореспондент проф. д.и.н. към Институт за балканистика с Център по тракология при БАН, представи пред младежите кратка предистория на събития от края на 18-и и началото на 19-и век, свързани с Османската империя, борбите за освобождение на съседните балкански държави и състоянието на империята в този период.
Пред учениците проф. Костов говори за делото на българските революционери, разказа предисторията на въстанието, като представи и систематизирана информация за неговата организация, избухване и потушаване.
Въпреки усилията Априлското въстание завършва с неуспех. Въстаналите българи, включително техните семейства, понасят големи загуби от башибозука, от редовната турска армия, като според различни данни над 20 000 са жертвите – въстаници и мирни жители, посочи проф. Костов. Важно е да се отбележи, че въстанието и жестокото му потушаване намират широк отзвук от чуждестранни и журналисти, намиращи се по това време в Пловдив и региона, каза още той.
След разказа на проф. Александър Костов, в залата на музея беше прожектиран документално-публицистичният филм за Новоселското априлско въстание „Девет глътки свобода“. Филмът е създаден по сценарий на проф. Атанас Семов, а в него са отразени малко известни факти за най-масовото въстание в Северна България.
На финала на срещата проф. Костов разказа, че негови чуждестранни колеги са отправяли въпроса защо в България честваме тъжни събития от историята ни. В отговор на това пред възпитаници на разложките гимназии, професорът даде пример и с честванията на 150 години от избухването на Априлското въстание. „Въпреки тежкия погром, ние отбелязваме по-скоро това, което са направили – първо като храброст, като жертва, тези въстаници, които се изправят срещу една огромна, силна армия, включително башибозук, и макар че завършва с погром, с много жертви, въстанието постига основната цел“, отбеляза проф. Костов. Той посочи, че замисълът на вдъхновителите и ръководителите на въстанието е именно да покаже пред тогавашния цивилизован свят, пред Европа, това, че българите не искат повече да живеят под чужда власт.
Организатори на днешната среща дискусия са Институтът за балканистика с Център по тракология при БАН, Община Разлог и Историческият музей в Разлог. В началото на срещата директорът на музея в Разлог д-р Христина Манова приветства учениците и отбеляза връзката на Априлското въстание с последвалите въстания за освобождение на Пиринския край.