Училището през годините оживява чрез документи и експонати в изложба в Исперих, с която започват тазгодишните Дни на културно-историческото наследство, организирани от Историческия музей в града. Експозицията „Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си“ е съвместна инициатива на музея в Исперих и Националния музей на образованието в Габрово.
Изложбата включва 18 постера, предоставени от Националния музей на образованието, както и културни ценности от фонда на Историческия музей в Исперих, каза зам.-директорът на музея Мария Николаева при откриването.
Тя посочи, че експозицията проследява прехода от килийното към светското и елино-българското училище и развитието на образователното дело по българските земи. Представени са първите български училища и гимназии, училищни дейци и ролята на Васил Априлов и Неофит Рилски за развитието на новобългарското образование.
Сред експонатите са оригинални издания на граматики и буквари, първи български учебници, взаимоучителни таблици, свидетелства на учители, писма между училищни настоятелства и документи, свързани с дейността на възрожденските училища. Специално внимание е отделено на девическото образование и на имената на Анастасия Димитрова и Анастасия Тошева. Акцент в изложбата е създаденото през 1835 г. в Габрово новобългарско светско училище по идея и със спомоществователството на Васил Априлов и Николай Палаузов. Показани са и документи, които илюстрират как възрожденското училище е било подпомагано чрез волни помощи и дарения.
Гостуващата изложба е допълнена с книги, снимки и документи от училищната история на Исперих, съхранявани във фондовете на местния музей. Развитието на образованието в тогавашния Кемаллар пред присъстващите представи главният уредник в отдел „Нова и най-нова история" в исперихския музей Енита Василева. По думите й първото училище в селището е създадено през 1893 г., а заселването на все повече образовани хора от различни краища на страната в края на XIX век дава тласък на просветното дело.
Сред представените документи и книги от фондовете „Етнография“ и „Нова история“ на музея са свидетелства и удостоверения за завършени класове и образователни етапи, както и документи, свързани с турските училища, закрити през 1958 - 1959 година. Василева посочи, че най-старото удостоверение, съхранявано във фонда на Историческия музей в Исперих, е от 1900 г. То е издадено на Владимир Димитров Грънчаров, родом от днешното село Конево. Сред интересните експонати е и христоматия от 1896 г., предназначена за училищата за изучаване на български език. Поради лошото й състояние музеят планира да я дигитализира.
Енита Василева заяви, че част от свидетелствата за обучение в турски училища са дарени от граждани. Сред дарителите са Сали Юмер и Ибрахим Мемиш. Главният уредник допълни, че от музея продължават да издирват подобни документи, за да обогатят фондовете си и да съхранят още свидетелства за образователната история на района.