Уроците от Априлското въстание показват, че при решаването на обществените въпроси е необходим по-решителен и смел подход, съчетан с далновидност и отговорност към бъдещето. Това каза уредникът в отдел „Нова история“ към Регионалния исторически музей в Разград Виктор Костадинов. Той беше гост в Националния пресклуб на БТА в Разград по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание.
Според Костадинов съвременните изследвания разглеждат въстанието не само като тясно национален проблем, а и като част от по-широкия спектър на т. нар. Източен въпрос, който се оформя през XVIII и особено през XIX век. Тогава Османската империя се превръща в „болния човек“ на Балканите и за нейното наследство претендират редица велики сили. „Част от тях я подкрепят, други се стремят да извлекат дивиденти от процесите на разпад. В този исторически контекст Априлското въстание избухва малко след въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., последвано и от Старозагорското въстание, което е потушено жестоко“, обясни Костадинов.
По думите му съвременното българско общество има какво да научи от жертвоготовността на предците. "Особено активна в района на Пловдив и Четвърти революционен окръг, който буквално изнася основната тежест върху себе си – от избухването, през хода на въстанието, до неговия крах", каза Костадинов.
Той подчерта, че думата „крах“ е условна, защото и съвременниците на събитията, Георги Бенковски и други участници не са имали за цел постигане на победа. По-скоро целта е била да се предизвика вниманието на великите сили към българските земи и да се ускори решаването на Източния въпрос по начин, който да бъде благоприятен за населението.
„В този смисъл са добре известни събитията около Клисура, Батак и Перущица. В науката е известен и крахът на четническата тактика, чиито привърженици са били редица идеолози на националноосвободителното движение“, каза още Виктор Костадинов. Той подчерта, че уроците, на които би следвало да се поучим в нашата съвременност от тези хора, са, че трябва по-решително, по-храбро, но и с далновидност да се подхожда в решаването на обществените въпроси и проблеми.
Уредникът в разградския музей припомни, че Разград и Североизточна България, както и градове като Шумен, Хасково и Бургас остават извън периметъра на кръвопролитните събития от Априлското въстание. Това по думите му обаче не е пречка за отбелязването на годишнината, тъй като тя засяга не само националната история, но и развитието на Източния въпрос като цяло.
„Разград в този смисъл е сред първите градове, включили се в кампанията за отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание. Това стана чрез представяне на гостуваща изложба от Историческия музей в Батак, посветена на събитията около потушаването на въстанието“, посочи Виктор Костадинов.
Той отбеляза, че днес ще организира съвместна инициатива под наслов "Пътища на свободата" на музейни специалисти от Регионалния исторически музей в Разград, Военното окръжие в града и училищата на територията на общината. Пред ученическа аудитория е представен ходът на Априлското въстание, неговите резултати, последвалата защита и реакциите към насилията, както и ограниченото участие на Разград в националноосвободителното движение.
Костадинов отбеляза, че това участие се изразява в създаването на революционен комитет в село Пороище от Ангел Кънчев, който е заседавал в къщата на тогавашния свещеник Иван Самоковски, както и в участието на Ангел Ковачев от разградското село Благоево, единственият Ботев четник от Разградския регион. След разбиването на четата, той успява да се добере в тежко състояние до Елешнишкия манастир, но там е разпознат и предаден на властите. По-късно е арестуван и по пътя към София, в село Желява, е принуден да съблече дрехите си и е убит от турски войник, допълни Виктор Костадинов.