С извеждането в орбита на още хиляди спътници астрономите могат да се сблъскат с все по-големи затруднения при наблюдението на космоса, според изследване на Европейската южна обсерватория (ESO), която управлява телескопи в северната част на Чили, предаде Ройтерс.
Изследването установява, че съществуващите планове за извеждане в орбита на над 1,7 милиона спътника, включително някои, които са много ярки, биха влошили значително качеството на астрономическите наблюдения.
Към момента в орбита има приблизително 15 000 спътника.
Ярките светлинни следи, оставяни от сателитите, могат да попречат на работата на обсерваториите и да влошат качеството на снимките на нощното небе.
„Всеки от тези спътници оставя ярка следа, когато пресича зрителното поле на телескопа“, казва астрономът от Европейската южна обсерватория Оливие Ено, автор на изследването, публикувано в сп. Astronomy & Astrophysics.
Една-единствена светлинна диря може да е незначително неудобство, но когато броят им се увеличи, могат да възникнат сериозни проблеми. Всяка от тези следи закрива част от гледката на телескопа към космическото пространство, обяснява Ено.
Глобалната сателитна индустрия отбеляза драстичен ръст след 2019 г., задвижвана от интернет услуги като „Старлинк“ на „Спейс Екс“ и „Лео“ на „Амазон“.
Резултатите от изследването се основават на симулации, направени в обсерваторията „Паранал“ в пустинята Атакама в Чили. Един от моделите разглежда съзвездие от до един милион спътника, като хиляди осветени обекти се виждат над Много големия телескоп (Very Large Telescope, VLT) на Европейската южна обсерватория в Атакама малко след залез слънце.
Оливие Ено обяснява, че въздействието ще зависи както от броя, така и от яркостта на спътниците в орбита.
„Ако са 100 000, това е поносимо ниво на неудобство. Ако обаче са 300 000, някои телескопи могат да бъдат лишени от по-голямата част от данните си“, казва Ено.
Въпреки опасенията изследователите смятат, че ползите от сателитните интернет услуги не трябва да се подценяват и че предизвикателството е в намирането на баланс между технологичния напредък и научните открития.
„Проблемът е, че този вид изследвания отнемат време, докато сателитите вече се извеждат в орбита“, допълва Оливие Ено.