В Казанлък работят едни от най-старите регионални медии в страната въпреки трудностите, пред които са изправени, казаха местни журналисти

Въпреки трудностите, пред които е изправена регионалната журналистика, в Казанлък работят едни от най-старите регионални медии в страната. Това коментираха представители на местни медии, които участваха в дискусията "Бъдещето на регионалните новини", организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) и Съвета за електронни медии (СЕМ).
Гости в Националния пресклуб на БТА в Казанлък бяха Светлозар Стоянов, главен редактор на казанлъшкия вестник "Искра", Антония Драганова, журналист в медийна група "Вис Виталис", и Тодор Пашов, собственик на информационния сайт kazanlak.com. С коментар за БТА се включи и дългогодишният журналист от БНТ и агенция БГНЕС Иван Янев.
Антония Драганова отбеляза, че радио "Вис Виталис" в Казанлък е най-старото частно ефирно радио в страната, което не е прекъсвало своята дейност от създаването си преди 33 години. Ние сме членове на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, успяваме да оцеляваме предимно с търговска реклама, успяваме да запазим и независимост и доказателство за това е рубриката за разследваща журналистика. Драганова коментира, че основен проблем е намирането на млади кадри. "Ежегодно имаме стажанти, които не остават на работа постоянно. В случаи, в които се задържат за по-дълго, забелязваме и много ниска компетенция, ниски професионални стандарти, липса на желание", каза тя и допълни, че основен проблем в журналистиката е ниското заплащане. 
Вестник "Искра", създаден от Петър Топузов, е може би най-старият вестник, който не е прекъснал дейността си. На 1 юни изданието отбеляза 102-рата си годишнина, напомни главният му редактор Стоянов, и допълни, че сред най-известните главни редактори през годините е самият Димитър Чорбаджийски - Чудомир. Той посочи, че преди години вестник "Искра" е разчитал на собствена издръжка от реклами, след което е изпаднал в тежка финансова криза, а в момента за издръжката му вече се грижи Община Казанлък. Той посочи, че е работил в изданието с известни прекъсвания, а главен редактор в момента е от около два месеца.
"Това, което ми прави впечатление е, че хората в града са зажаднели за проверени и доказани новини", отбеляза Светлозар Стоянов. Вестникът се радва на интерес не само към публикациите в социалните мрежи, но и към печатното издание", допълни той и изрази несъгласие с изказаното по време на дискусията становище, че в социалните мрежи вече всеки може да бъде журналист. "Не съм съгласен, че всеки, който притежава телефон в джоба си, е журналист", заяви Стоянов и подчерта, че често публикациите в мрежата са непроверени и дават фалшива информация. 
Тодор Пашов също открои проблема с намирането на кадри в областта на журналистиката. Той посочи, че сайтът kazanlak.com e на повече от 20 години, но създаването и поддръжката на подобна платформа не е лесна, включително по отношение на техническата част. Имаме проблеми с хакерски атаки, както и с обезпечаване на трафика, за който трябва да бъдеш подготвен, обясни той.
Пашов изрази мнение, че не трябва да има държавно или каквото и да било друго финансиране на частни медии. "Твърдо против съм, защото в крайна сметка конкуренцията ражда качествения продукт", заяви той. Според него конкуренцията между медиите в Казанлък е лоялна, а медиите продават различен продукт. По думите му статистиката показва, че добрите новини са по-търсени от лошите. Той съобщи, че предстои да разшири дейността си и в община Павел баня с домейна pavelbanya.com. 
С коментар за БТА в дискусията се включи и дългогодишният журналист от БНТ и БГНЕС Иван Янев. Той е на мнение, че Съветът за електронните медии (СЕМ) трябва да контролира съществуването на регионалните информационни сайтове и работещите в тях да носят отговорност за публикуваното съдържание. По думите му преди години регионалните медии са били гръбнакът на националните, а в момента се наблюдава обратната тенденция и все по-често регионални сайтове използват материали и цитират национални медии за проблеми и събития в собствените им региони, което е неприемливо. Той отбеляза, че в момента всеки може да публикува съдържание в информационен сайт или в социалните мрежи, но това не го прави журналист, защото в основата на журналистиката в истинския и смисъл стои плурализмът на мненията и на гледните точки. В наши дни това отсъства в съдържанието на по-голямата част от регионалните медии, които са се превърнали в пощенски кутии на институциите, каза той.
Иван Янев допълни, че регионалните журналисти се срещат с огромни трудности и по отношение на комуникацията с институциите, от които се очаква да получат информация и коментари. "За да получим едно изречение официална информация, обикновено се налага да отправим съответните официални искания, често на национално ниво, което значително забавя процеса и затруднява работата ни, а в някои случаи води и до публикуване на непроверена информация", подчерта той. Според него тези и много други проблеми трябва да бъдат разрешени, за да може журналистиката да изпълнява своята функция, а именно да информира за проблемите на хората и да помага за тяхното разрешаване. 
БТА покани да се включат всички регионални журналисти, независимо за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на БТА извън София участие потвърдиха повече от 100 регионални журналисти, като в това число не влизат близо 70-те кореспонденти на самата БТА. Покани бяха изпратени и до партньорите на агенцията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските журналисти и до университети, които обучават бъдещи журналисти.