В Котел представят седемнадесет носии от различни етнографски райони

Изложбата „Възкресените багри: Живото наследство на България“ на майстор-везбаря Детелина Дачева ще бъде представена на 19 септември в музейната експозиция „Котленски възрожденци“ с Пантеон на Георги Ст. Раковски, съобщиха от пресцентъра на Община Котел. Експозицията е част от Дните на европейското културно наследство под мотото „Наследството в риск: възроди, устой, преосмисли“ и се организира от Историческия музей в Котел.
В изложбата Дачева ще представи 17 традиционни носии от различни етнографски райони на България. Сред тях има както изцяло изработени от нея носии, възстановени по описания на етнографи и музейни материали, така и носии, в които са съхранени автентични части, допълнени с нейна работа.
„Искам да направя преход от автентичното към съвремието – освен изцяло изработени от мен носии, ще има и носии с автентични части, но във всяка една от тях има и нещо, направено от мен“, разказа пред БТА Детелина Дачева.
Тя се занимава активно с везбарство от 12 години, макар да бродира от дете. Определя себе си преди всичко като творец по призвание, а умението си свързва със своя леля – сестра на баща ѝ, от която според нея е наследила сръчността и любовта към занаята.
Дачева има две висши икономически образования, но през последните години везбарството се превръща в основна част от творческия ѝ път. През последните седем години тя работи основно по възстановяването на автентични носии, за които често вече няма запазени цялостни образци дори в музейните фондове. В тези случаи използва описания на етнографи, музейни снимки и други исторически източници, като се консултира и с хора от съответните региони.
Сред акцентите в изложбата е сокайна ловешка носия, която Дачева определя като своя „шедьовър“ за тази година. Тя е изработена изцяло от нея, включително забраждането. „Сокай“ е специфичен начин на забраждане, характерен за носията, при който се използва дъска. Носията е невестинска и представя характерен елемент от традиционното женско облекло.
Сред останалите експонати са чипровска носия, също изработена изцяло от Дачева, невестинска носия от Сливенския край – село Бяла, видинска, варненска и македонска носия, плевенски влашки сватбени носии – мъжка и женска, както и детска плевенска носия. Представени са модели от почти всички етнографски райони на България.
„Аз нямам претенции, не съм етнограф, не съм колекционер, аз съм занаятчия“, подчерта Дачева. По думите ѝ обаче работата по възстановяването на носии изисква задълбочено проучване и внимание към детайла.
Изборът на Котел като място за изложбата не е случаен. „Котел за нас е сантимент за семейството ми. Ние сме големи родолюбци и често посещаваме Котел. Това е за нас едно уникално възрожденско градче, колкото и да е малко“, разказва тя.
Дачева вижда интерес към българските традиции и в съвременността. Като пример посочва различни фестивали и събития, посветени на народната култура, както и работата си с музея в Разград, където организира безплатни работилници за деца. Според нея интересът към традиционните занаяти съществува, но е необходимо той да бъде подкрепян и развиван.
Самата тя финансира работата си със собствени средства и разчита основно на труда на ръцете си. „За съжаление, в днешно време нас, занаятчиите, никой не ни подкрепя. Аз работя само с двете си ръце и със собствени средства на семейството“, казва Дачева.
Материалите, които използва, са автентични, но цената им през последните години значително се е увеличила. Тя признава, че средствата, вложени в изработването на носиите, трудно могат да бъдат възстановени само чрез продажбата им. Въпреки това има ценители, които следят работата ѝ от години.
Дачева определя себе си не само като човек, който възстановява традиционни образци, но и като създател. В началото на творческия си път тя е изработвала автентични шевици върху съвременни дрехи. По нейни думи нейни изделия вече се намират в различни държави и се носят от българи по света.
За нея това е един от начините традицията да остане жива. „За мен е важно това, което правя, да не остава само в мен, вкъщи, а да присъства в живота на много българи по света и не само“, посочва тя.
В изложбата в Котел посетителите ще могат да видят не само носии, но и различни предмети от традиционния бит – хурки, черги и други елементи, които ще допълнят атмосферата около музейната експозиция и ще помогнат за по-пълното представяне на народната култура.
Дачева подчертава разликата между своята работа и колекционерството. По думите ѝ колекционерите съхраняват ценни предмети и труда на предишни поколения, докато тя представя собствен труд, създаден чрез възстановяване и пресъздаване на традиционни техники и мотиви.
Основното послание, което иска да отправи към посетителите на изложбата, е свързано с необходимостта традиционните занаяти да бъдат съхранени, но и да намерят своето място в съвременния живот. „Тези занаяти трябва да се запазят. Защото губим иначе нашата идентичност“, каза тя.
Според Дачева народната носия не трябва да бъде възприемана единствено като музейна ценност. В миналото тя е била част от ежедневието на българите, а жените са изработвали и украсявали дрехите си в свободните зимни месеци, когато са имали възможност да се занимават с подобна работа. „Трябва да пазим тези традиции, иначе сме загубени“, е посланието на майстор-везбаря.
Тя се надява изложбата да привлече жителите и гостите на Котел и да покаже, че традиционното наследство може да бъде едновременно съхранено и превърнато в част от съвременния културен живот.