В Ловеч ще бъде отдадена почит на актьора Йордан Петков – Дуньо с панихида за упокоение на душата му. Службата ще в събота (25 април) от 11:00 часа в катедралния храм „Св.св. Кирил и Методий ", съобщават от Драматичния театър „Борис Луканов“.
Поклонението е в същия ден и в София от 13:30 часа в храм „Свети Седмочисленици".
„От моя гледна точка Йордан Петков – Дуньо е детето на театъра. Неща, които едва ли някой ще ги каже или ги знае, но той пред мен е споделял много моменти от своя личен живот и детство. Родителите му се разделят рано. Оставен е да живее при баща си, а брат му - актьорът Румен Петков, отива при майка му. И Дуньо в тези години - подхвърлян наляво - надясно, расте почти сам. Това е може би една от причините в един момент да търси своето семейство и да го открие в театъра. За него свършването на спектакъла и тръгването от театъра беше болка. Затова след спектакъл можеш да го видиш с колеги, търсеше именно тази среда, която му липсваше. И затова Дуньо го обичаха всички - с неговите плюсове и минуси в характера“, каза пред БТА Николай Урумов за своя колега и приятел.
По думите му Йордан Петков по природа си е останал дете на театъра. „Това е неговото семейство, тук е израсъл и тук се е изградил. Той не можеше без театъра“, добави Урумов.
Според него с кончината на Дуньо театърът губи една добра душа. „Той беше добродушен, любвеобилен, чувствителен човек, който може да се разплаче, готов на всичко, предан. Можеше да легне на плочките пред Партийния дом, когато някой му каже: „Хайде, тръгвай, ще правим палатков лагер и ще сваляме правителство“. Ако някой му каже: „Хайде, тръгвай, отиваме да се бием с някого за нещо“, той беше готов да тръгне с него, без значение дали ще яде бой. Това беше той“, посочи Николай Урумов.
Георги Грозев ще запомни Йордан Петков - Дуньо като огромен приятел и учител както на сцената, така и в живота. „Той умееше да вдъхва живот в самия живот“, заяви актьорът.
„Ще го запомня единствено и само с думата „любов“. Той беше огромно сърце, даваше любов на всички и беше изключителен мой партньор на сцената. Винаги ще бъде нашият Дон Кихот“, каза за своя колега актрисата Диана Спасова.
Актьорът почина на 71 години в София на 20 април след кратко боледуване. Той е роден на 28 април 1954 г. в софийското село Кривина, откъдето е и кинорежисьорът Рангел Вълчанов.
Дуньо беше в състава на Народния театър „Иван Вазов“, но публиката можеше да го гледа като гост-актьор и в постановките на Ловешкия театър „Майстори“, „Службогонци“, „Българи от старо време“, „Дон Кихот“, „Слуга на двама господари“, „Илинден“.
Йордан Петков завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г. в класа на проф. Гриша Островски. През 2010 г. е част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“.
Освен като театрален актьор, Йордан Петков е познат на публиката и от филми като „Време разделно“, „Брегове в мъгла“, „Воевода“, „Добри“.