В ново издание Людмила Миндова описва паметта за тоталитаризма в литературите на Югоизточна Европа

В ново издание Людмила Миндова разказва за литературите на Югоизточна Европа от втората половина на XX в. В книгата „Страдание и свобода. Паметта за тоталитаризма в литературите на Югоизточна Европа“ темата е изследвана през ключова за последните десетилетия проблематика – източноевропейския опит с историята на XX в., казват издателите от „Изток-Запад“.
„Изследването включва анализи на произведения от много широк кръг автори от различни славянски и балкански литератури. Коментираните писатели са знакови имена на родните си литератури – Данило Киш, Ана Бландиана, Иржи Кратохвил, Драго Янчар, Исмаил Кадаре, Йордан Радичков, Блага Димитрова и др. Изследователката често открива точки на съпоставка между тяхното творчество, които не са били коментирани до момента, и така очертава интересни литературни сюжети за имплицитните диалози между литературите на Югоизточна Европа“, казва доц. д-р Ани Бурова от Факултета по славянски филологии към Софийския университет.
„Познавам Людмила Миндова като учен от БАН (балканист и славист), преводач на художествена литература, писател и поет. Във всяка от областите на своята все по-израстваща реализация тя показва удивителна активност и очевидно между тях има постоянна, взаимно зареждаща връзка. А именно връзката между творчески, научно и екзистенциално важното за нея, което води към публикации с автентичен смисъл. Книгата „Страдание и свобода. Паметта за тоталитаризма в литературите на Югоизточна Европа“ е плод на дългогодишните ѝ интереси и изследвания по тази проблематика. Текстовете са обединени от водещата тема, представена в богато разгърната проблематика, обхващаща дълга редица автори от литературите в бившия Източен блок (предимно балкански и средноевропейски). Централната част от изследователския наратив е посветена на темата за свободата, която чрез няколко романови произведения от балкански и славянски автори представя свободата като философски, религиозен и политически проблем“, казва проф. дфн Маргрета Григорова.
Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. През 1998 г. завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2005 г. защитава дисертация върху хърватската барокова литература. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и на поетичните книги „Блус по никое време“ (2009), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016). В неин превод са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Симо Мраович, Миро Гавран, Алеш Дебеляк и др. Поезията ѝ е превеждана на хърватски, турски и английски език. Един е от основателите на сайта „Открита литература“.
/ЕМС/