В Пловдив официално бе открита етнографската конференция „Българското село и град – трансформации във времето“

Научна конференция под надслов „Българското село и град – трансформации във времето“ беше официално открита днес в Регионалния етнографски музей (РЕМ) – Пловдив. На церемонията по откриването присъстваха заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив – Пламен Панов, изпълнителният директор на сдружението „Български музеи“ – Амелия Гешева, както и изпълнителният директор на РЕМ – Пловдив – доц. д-р Ангел Янков.
Форумът се провежда на 22 и 23 октомври в Регионалния етнографски музей – Пловдив, като в конференцията ще вземат участие над 30 учени – специалисти по история, етнография, антропология и музейно дело.
Заместник-кметът Пламен Панов изрази своето удовлетворение, че темата на конференцията е свързана не само с градовете, но и с българското село, защото по думите му във времето селото като териториална единица се променя и в рамките на форума участниците ще могат да изследват именно тези промени от етнографска гледна точка – какво е значението и на селото през годините.
Панов подчерта, че инвестицията, която Община Пловдив отделя за разширяване на материалната база на Регионалния етнографски музей, възлиза общо на около половин милион евро.
Амелия Гешева акцентира върху взаимодействието между местната власт и културните институции в Пловдив. Според нея темата за селото и града и трансформациите им във времето е безкрайна. „Рефлексиите, които видях в богатата програма, ще ви дадат различен поглед как ние като музейни институти да съхраним идентичността и да предадем това наследство, което е връзка с миналото“, каза още Гешева и изрази надежда, че форумът ще помогне на участниците да покажат ценността на наследството през трансформацията на времето.
В рамките на събитието ще бъдат разгледани различни аспекти на трансформациите в селото и града през времето – от седенките до концертните подиуми, както и промените в начина на живот, мислене и общуване.
Темите на форума са празниците и обредите, материалната култура, местата за социални контакти като пазара и гарата, икономиката, изкуството, традиционното хранене и др. Специално внимание ще бъде отделено на развитието на занаятите и ролята им в ежедневието на хората, уточниха още организаторите.
В програмата са включени и теми, свързани с обезлюдяването на селата, с бежанците, както и с малко познати исторически личности и събития. Сред докладите, предлагащи по-нестандартен етноложки поглед, е този на Пламена Кирова, уредник в Регионалния исторически музей – Бургас, посветен на връзката между Бургас и Евровизия 2027 предвид предстоящото домакинство на България на международния музикален форум през следващата година.