Признаци за спад на имунизациите сред децата се наблюдават в редица европейски страни от началото на пандемията от КОВИД-19, което създава риск от повторно разпространение на инфекциозни заболявания, предаде АФП, като цитира проучване, публикувано в изданието „Лансет“.
За целите на изследването са анализирани нивата на имунизационно покритие със седем детски ваксини (дифтерия, тетанус и коклюш, хепатит В, менингит тип В, полиомиелит, пневмококова инфекция, морбили, рубеола) в 27-те държави от ЕС за период от над 40 години – между 1980 и 2024 г., въз основа на данни от Световната здравна организация и УНИЦЕФ.
Резултатът е „сложна картина“, пишат авторите на обширния анализ.
От една страна, в ЕС са постигнати „исторически високи“ нива на ваксинация на децата срещу тези заболявания, като през последните около 40 години се наблюдава значителен ръст, който обаче варира в различните страни, отбелязва АФП. През 2024 г. в Люксембург и Португалия е достигнато ваксинационно покритие от поне 95 процента за седемте ваксини, докато в Румъния то е под 80 на сто.
Проучването обаче показва, че през последните години, след появата на КОВИД-19, се наблюдава тревожно и широко разпространено намаляване на тези нива, се казва в публикацията.
Шестнадесет държави от ЕС са отбелязали спад на ваксинацията срещу поне четири от посочените заболявания. Това важи по-специално за България, Кипър, Ирландия, Нидерландия, Румъния и Швеция, където имунизациите и със седемте разгледани ваксини са отбелязали намаляване през последните години, информира АФП.
Данните от Германия и Испания също показват спад при пет от седемте детски имунизации, докато във Франция и Италия ваксинационното покритие се е увеличило при четири ваксини и е намаляло при други три.
Най-значителните скорошни спадове са констатирани при детските ваксинации срещу менингит тип В и полиомиелит – в 20 страни, следвани от тези срещу хепатит В – намаляване на ваксинираните деца е отчетено в 18 държави, и срещу дифтерия, тетанус и полиомиелит – с понижение в 17 страни. Тенденциите изглеждат относително по-благоприятни по отношение на имунизациите срещу морбили и рубеола, отбелязва АФП.
Повечето случаи на отказ от детски ваксини са започнали между 2019 и 2022 г., което съвпада с периода на КОВИД-19, констатират изследователите.
Макар те да смятат, че здравната криза, предизвикана от пандемията, може да е изиграла роля, те уточняват, че проучването им не цели да разкрие причините за промените във ваксинационните практики.
Учените наблягат преди всичко на „спешността“ да се гарантира висок и устойчив ваксинационен обхват, „за да се предотврати повторното появяване на инфекциозни заболявания“.
През последните 50 години имунизациите са намалили тежестта на заболявания като тетанус, коклюш, пневмония, морбили, грип и дифтерия, като са предотвратили над 154 милиона смъртни случая в света, предимно сред децата, припомня проучването, цитирано от АФП.
От своя страна кризата, предизвикана от КОВИД-19, доведе до проблеми в системата на здравеопазването и подхрани недоверието и дезинформацията, отбелязва осведомителната агенция.