Варненската галерия „Папийон“ представя селекция от 42 творби от различни периоди на художничката Василка Монева. Изложбата гостува до 5 октомври.
Подбрани са творби от 2008 г. до днес, каза галеристката Виктория Митева. Тя припомни, че предишната изява на авторката в пространството във Варна е преди повече от десет години. В едната зала са подредени характерните за Монева пейзажи, натюрморти и интериори, както и няколко портрета от различни периоди. Тя изследва натюрморта през целия си творчески път, трансформира и го надгражда, завръщайки се към любими сюжети с нова емоция и плам. Обекти са лични предмети от ежедневието ѝ - вази, фруктиери, глинени кани, сюжети като от картините на Моранди, плодове и цветя, паравани, плетени столове, стативи, рамки за картини. Колкото по-дълго зрителят остава пред картините, толкова повече започва да усеща живота и историите, които ги изпълват, смята галеристката.
В другата зала зрителят има възможност да се „разходи“ из ателиетата на известни живописци, работили в Париж в края на XIX и първата половина на XX век. Там авторката отдава почит към любими свои художници и отваря прозорец за зрителите към творческите пространства на Шагал, Модиляни, Брак, Пикасо, надзърта и в „Стая на Ван Гог в жълтата къща“. Тези платна показват емоционалната свързаност с изкуството и непрекъснатия разговор, който всеки художник води с онези, които са били преди него, посочи Митева.
Подчерта, че е трудно в една експозиция да се обхване цялостното многообразие от теми, колорити, настроения и техники в творчеството на Василка Монева и това е по-скоро среща с нейния свят, в който предметите имат памет, пространствата пазят истории, а цветовете могат да променят настроението на една и съща действителност. Художничката продължава да работи и да усъвършенства своя стил, вариращ от сдържана, плътна, често почти монохромна цветова гама, до смела комбинация от тонове и ярки колоритни петна с приглушено бургундско червено, ярко изумрудено зелено, дълбоко пруско синьо.
Митева смята, че изкуството на Василка Монева носи усещане, че добрата живопис не е временна прищявка, че художникът никога не рисува само това, което вижда пред себе си, а това, което остава в него, както и че почитта към класическите теми и сюжети е непреходна и вълнува поколения.