В шест зали на първия етаж на културната институция са показани живопис, скулптура, графика, рисунки, инсталации и концептуални творби. Значителна част от тях се показват за първи път пред публика, тъй като не са включвани в постоянната експозиция, каза изкуствоведът Румен Серафимов от екипа на галерията. Включени са и 40 фотографски портрета и интериори от ателиетата, снимани през годините от Александър Николов. Предвидена е и съпътстваща програма с прожекции на документални филми.
Искахме да направим сериозна и мащабна изложба, с която да представим едно много важно културно явление в нашата най-нова визуална история, обясни кураторът. Точно преди 50 години в някогашната фабрика „Вулкан“ влизат първите четирима художници и създават свои ателиета. Това са Ванко Урумов, Стоимен Стоилов, Александър Капричев и Венцеслав Антонов. Следват пет вълни на заселване.
В края на 1970-те години идват т.нар. „гаражисти“ - Георги Лечев, Петьо Маринов, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Владимир Иванов, Емануил и Снежина Попгенчеви, Венелин Иванов, Милко Божков, и те също създават своите ателиета. Третата „вълна“ се появява във „Вулкан“ в началото на 1980-те и се състои от художниците Володя Вълчев, Веселин Начев, Васил Василев, Петко Петков-Ломски, Валери Чакалов, Николай Николов, Явор Цанев, Сашо Анастасов, Боян Боев, които заемат един коридор на втория етаж. Четвъртата са Лора Маринова и Димитър Борисов, Цветана и Деян Векови, Илия Янков, Борислав Кузманов, Веселин Костадинов, Боян Янев. Последното заселване е в началото на 1990-те, когато идват Светлин Ненов, Ангел Ангелов, Ангел Златев, Стефка Георгиева.
Това са 45 ателиета, където работят много качествени художници, които създават нов образ на Варна и я превръщат в най-силния център на визуалните изкуства извън столицата, каза Серафимов. По думите му общността е формирана от силни индивидуалности, между които има добри отношения. Художниците постоянно подобряват своите ателиета, събират се, разговарят, веселят се заедно и атмосферата във „Вулкан“ е много интересна.
В същото време те създават високо съвременно изкуство, различимо като дух и визуална култура във време, когато още важат постулатите на социалистическия реализъм, макар той вече да не е толкова строг колкото през 50-те и 60-те години на ХХ век. Те си позволяват смели идеи, облечени в силен визуален изказ и мащабност. Във Варна стават много интересни изложби и градът през 1980-те е първото място, където се появяват новите форми като инсталацията, първият официален пърформанс, хепънинги като този от 1985 г. с музиката на „Бели, зелени и червени“, разказа Серафимов.
Подредбата на експозицията в Градската галерия е концептуална - по стилово отношение, художествена класа, личностни отношения и приятелство, обясни той. Във „Вулкан“ според него се събират две поколения и е интересно да се направят съпоставки между тях, да се размишлява за развитието им, а изложбата дава материал за това. Творбите са изцяло от фонда на Варненската галерия.
Според изкуствоведа събитието поражда и малко тъга, защото напомня как бездната на времето може да погълне много интересни явления. Много от авторите вече не са живи, вписани са в класиката на българското изкуство, но въпреки това може да се окаже, че младите не знаят нищо за тази общност и паметта за нея да отлети във времето. По темата има издадени книги, припомни Серафимов като добави, че екипът на галерията има проект за голям каталог със снимки и текстове за „Вулкан“, но той не е получил засега финансиране от Министерството на културата.
Експозицията „Художниците от „Вулкан“ може да бъде разгледана до 5 юли.