Важно е да съхраним паметта за тези хиляди българи, които платиха с кръвта си цената на българската свобода, каза историкът проф. д-р Пламен Митев

Важно е да съхраним паметта за тези хиляди българи, които платиха с кръвта си цената на българската свобода. Това каза в интервю за БТА историкът проф. д-р Пламен Митев в Стара Загора, където изнесе публична лекция за събитията, свързани с Априлското въстание от 1876 година. Той заяви, че именно то е една от най-важните брънки от развитието на т.нар. Източна криза, започнала през пролетта на 1875 година с бунта в Херцеговина, последван от бунтовни действия в Босна и опита за въстание през септември 1875 година в Старозагорско. „Априлското въстание всъщност надгражда над тези събития, които засилват политическата криза в Османската империя. И всички последващи събития- двата преврата, извършени в Цариград през месеците май и август, кръвопролитията, които съпътстват Сръбско-турската война през лятото на 1876 година, и последвалите реакции на Великите сили фактически довеждат до първия опит за мирно уреждане на цялата Източна криза, включително и на българския политически въпрос“, разказа историкът. И заяви, че закономерно след провала на Цариградската конференция естествено се стига и до поредната Руско-турска война. 
„Онова, което трябва да ни прави горди с паметта за Априлското въстание е, че събитията от пролетта на 1876 година се явяват ключова брънка в развитието на Източната криза, която привлича вниманието на цяла Европа, на европейската дипломация и на европейските политици. И те много по-активно оттогава се ангажират с разрешаването на българския политически въпрос“, каза още професорът. Той подчерта, че от изключителна важност е това, че за първи път в българската възрожденска история цяла Европа застава зад каузата на българите и това е в резултат на тези кървави драматични събития от пролетта на 1876 година.
От друга страна, ключова роля преди подготовката на Априлското въстание има и избухналото няколко месеца по-рано Старозагорско въстание, обясни историкът. „Така както Априлското въстание има ключова роля за развитието на Източната криза, по същия начин и опитът за въстание от септември 1875 година с водещата роля на Старозагорския революционен комитет и на старозагорските революционни дейци има онова мобилизиращо въздействие върху нашата най-радикално настроена имиграция. Защото, ако се проследи кои са гюргевските апостоли, те всъщност са тези апостоли, които са натоварени да подготвят въстанието през септември. Те са в основата на онова, което ще се случи 5-6 месеца по-късно“, допълни проф. Митев. И каза, че ентусиазмът, с който тези революционни дейци тръгват да подготвят въстанието в Старозагорско, Русенско и Шуменско през септември 1875 година, е продължен още на 1 октомври същата година. „След провала на Старозагорското въстание, дейците на Българския революционен комитет вземат историческото решение да възложат на Стефан Стамболов да намери подходящи воеводи, с които да подготви ново въстание, така че няма как Старозагорското въстание да не е в основата на онова, което ще се случи няколко месеца по-късно“, разказа проф. Митев. Той допълни, че старозагорци имат още едно важно основание, с което да се гордеят, а именно, че първообраза на българския национален флаг е създаден във връзка със събитията от 1875 година. „Днес се говори и за други първообрази, но истината е, че Старозагорското знаме от есента на 1875 година е в основата на този трибагреник, който днес ние почитаме като наш национален флаг“, заяви ученият. 
Според него 150 години след Априлското въстание може да бъдат откривани нови и нови документи и да бъдат реконструирани събитията оттогава, но ако българите не запазим паметта за тези наши предци, нищо не сме направили за тази бележита дата. „Ние не знаем много неща, но не е толкова важно да се изчисти един или друг факт или да се реши един или друг спорен въпрос, защото над тези отделни фактологически спорове трябва да се вижда голямата цел, която са си поставили тези наши предци, които изпълниха клетвата, която са дали: да отдадат живота си в името на Българската свобода“, допълни историкът.
И изрази съжаление, че според него тази бележита 150-та годишнина от Априлското въстание не е била отбелязана подобаващо. „Тъжното е, че в последния момент дори гюргевските апостоли са имали повече време за подготовка на въстанието, отколкото време отдели нашата държава, за да отбележи по подобаващ начин тази голяма годишнина от нашата история“, каза проф. Пламен Митев. И допълни, че е оптимист за това дали съвременните българи оценяват свидните жертви, които са дадени за нашата свобода. Професорът подчерта, че през последните седмици е присъствал на множество инициативи в цяла България по повод 150-та годишнина от Априлското въстание. „Пътувайки в различни градове и участвайки в различни събития, организирани от млади хора - ученици и студенти, по повод годишнината, видях у тях страхотен ентусиазъм и желание. Те се опитват да научат нещо ново и различно, извън наученото от учебниците за събитията и от септември 1875 и от пролетта на 1876 година“, коментира историкът. И си пожела да има повече млади хора, които да носят огъня, надеждата и мечтите и на Левски, и на гюргевските апостоли. „Дай Боже те да продължат и тяхното дело“, каза в заключение ученият.
В Стара Загора проф. д-р Пламен Митев представи и най-новата си книга „Размисли за една епопея: 150 години от Априлското въстание“, както и том 9 на „Известия на Старозагорския исторически музей“, в която са включени докладите от Националната научна конференция „150 години от Старозагорското въстание".