Вестниците през Възраждането изиграват важна роля в строежа на българския книжовен език, каза лекторът по български език в Атинския университет Генчо Банев по време на представянето на ноемврийския брой на списание „ЛИК“, посветен на 180 години от излизането на „Български орел“.
По думите му вестниците могат да бъдат определени като първата неформална българска институция през този исторически период. Първоначално българските вестници се издават извън българските земи, а по-късно започват да се появяват и в самата България, припомни той.
Банев посочи, че първите вестници публикуват дописки от различни краища, написани на различни диалекти, а понякога и с различни азбуки. Като пример той даде вестник „Македония“ на Петко Р. Славейков, в който е срещал дописки на български език, написани с гръцки букви. Според него чрез вестниците постепенно се оформя единен книжовен език.
Той обърна внимание и на ролята на хумористичните издания, чрез които книжовният български език също се изгражда върху основата на народната реч.
В тази връзка Банев посочи и връзката между българската и гръцката хумористична преса. По думите му популярният в началото на XX век български вестник „Българан“, в който участват редица български писатели и интелектуалци, е вдъхновен от гръцкия хумористичен вестник „Ромиос“, издаван от Александрос Сурис. Гръцкото издание, което излиза изцяло в стихове, използва смесване на книжовните и разговорните форми на гръцкия език и отразява различни политически събития, включително свързани с България, разказа Банев.
Той припомни и посещение на около 400 български учени и студенти в Атина през 1911 г., определяно като научна екскурзия, което прераства в голям празник. По думите му в продължение на няколко дни на централния площад „Синтагма“ се играят български хора и ръченици, а гърци и българи отправят възгласи „Да живее България“ и „Да живее Гърция“, отразени от българската и гръцката преса по онова време.
Сред участниците в посещението е и поетът Димчо Дебелянов, който посвещава стихотворение на събитието и на възгласа „зито“, означаващ „да живее“ на гръцки език.
Във вестниците оживяват епохите, смята преподавателят. Банев отбеляза, че старите вестници дават възможност да се проследят различни исторически епохи и събития. Той посочи, че често използва страниците им и при преподаването на български език в Атинския университет, за да покаже на студентите как се е развивал езикът през годините.