Порталът Culture.pl отбелязва, че Конвицки е смятан за един от най-важните представители на така нареченото „изгубено поколение“ сред творците в страната, оформено от войната и политическите катаклизми след 1945 година.
Роден на 22 юни през 1926 г. в Нова Вилейка (днес в Литва), в младостта си той преминава през ужасите на Втората световна война. Присъединява се към нелегалната „Армия Крайова“ и по този начин се бори срещу германската окупация. Това оформя дълбоко цялото му литературно творчество. След войната първоначално работи като журналист и сценарист, преди да се утвърди като романист.
Както пише енциклопедия „Британика“, Конвицки се обучава в университетите в Краков и Варшава и започва да пише за вестници и периодични издания. Той е член на редакционните колегии на водещи литературни списания и в началото следва официалната линия на комунистическата партия.
Първото му произведение „На строежа“ (Przy budowie, 1950 г.), получава Държавната награда за литература. От 1956 г. започва кариера като филмов режисьор и сценарист, а филмът му „Последният ден на лятото“ (Ostatni dzień lata) печели Голямата награда на кинофестивала във Венеция през 1958 г. В края на 60-те години той напуска комунистическата партия, губи работата си в държавната филмова индустрия и става активен участник в опозиционното движение.
Най-известното му произведение може би е романът „Малък апокалипсис“ (Mala apokalipsa) (1979 г.), в който той сатиризира абсурдността на тоталитарната система. Полският национален филмов архив подчертава, че филмите и сценариите на Конвицки са тясно свързани с литературното му творчество и често разглеждат едни и същи теми като идентичност, памет и морални сътресения.
Друг важен аспект от творчеството на Конвицки е ангажираността му с полската история и загубата на източните гранични региони. Романите му често разглеждат преживяването на загуба на родината и политически катаклизми, които са оформили много хора от неговото поколение. Енциклопедия „Британика“ описва Конвицки като автор, чиито произведения дълбоко отразяват травмата на войната и разочарованието от следвоенната комунистическа реалност в Полша, като подчертава по-специално силно автобиографичния му стил и смесването на реалността и измислицата в неговите разкази.
Конвицки заема специално място в полската културна история, тъй като е възприеман като критичен глас както в социалистическа Полша, така и след 1989 г. Текстовете му често се характеризират с меланхолия и екзистенциална несигурност, но също така с ирония и остро чувство за социално наблюдение. Самият автор веднъж програмно обобщава писането си с думите: „Винаги съм писал срещу забравата.“
Конвицки умира във Варшава през 2015 г., но творчеството му остава важна част от европейската литература на паметта.