Византийски печати и 46 монети са открити при археологическите проучвания на крепостта „Маркели“ край Карнобат през това лято. Сред монетите има ранновизантийски от VI век, основно от управлението на император Юстиниан I, както и анонимни монети от X–XI век, съобщиха от Историческия музей „Атанас Игнатиев Караиванов“ в Карнобат.
Проучванията са проведени през юли и август от екип с ръководител доц. д-р Димчо Момчилов и заместник-ръководител д-р Росица Христова, директор на музея. Те са част от проекта „Археологически проучвания и теренна консервация на югоизточен сектор и южна крепостна стена на късноантичната и средновековна крепост Маркели“, финансиран със субсидия от Министерството на културата.
От музея отбелязват, че това е първият проект за проучване на крепостта, получил държавно финансиране. При него археолозите са проучили около 30–40 метра от югоизточния ъгъл на укрепителната система. Разкрити са част от югоизточната ъглова кула и южната крепостна стена.
„Усилията през настоящия археологически сезон бяха насочени към разкриване на част от внушителната ранновизантийска крепостна архитектура, а именно югоизточната ъглова кула и част от южната крепостна стена“, коментира ръководителят на разкопките доц. д-р Димчо Момчилов.
Установено е, че укрепителната система е изградена чрез древната строителна техника опус микстум. Крепостните стени са с масивен градеж, като дебелината на източната стена достига 3,40 метра, а на южната – 4,10 метра. Основата на югоизточната кула се намира малко над кота 217, на около шест метра под запазения гребен на източната крепостна стена.
Сред находките са апликации, две от които са добре запазени старобългарски, датирани от IX–X век. Открита е ранновизантийска и битова керамика от XI–XII век, включително фрагменти от свещници, както и старобългарска керамика с врязана украса и сграфито керамика.
При тазгодишните проучвания за първи път в рамките на каменно-тухленото укрепление са открити и отделни фрагменти от римска керамика. До момента такава керамика е намирана в района на землените лагери и в обсега на римския мост.
В източния край на югоизточната кула е започнало разкриването и на допълнително изграденото източно укрепление. От вътрешната страна на южната крепостна стена са установени значителни разрушения.
През периода на Първото българско царство Маркели е сред градовете, които често се споменават във връзка с българо-византийските военно-политически отношения през VIII–IX век. С археологическите проучвания през 2026 г. са възстановени системните научни изследвания на крепостта. Първите проучвания на Маркели започват през 1986 г., като тази година се навършват 40 години от началото им.