Вкаменелости на 63 милиона години, открити в Египет, хвърлят нова светлина върху развитието на рибите след изчезването на динозаврите


Международно проучване, ръководено от египетския университет в Мансура, разкрива едно от най-значимите находища на фосили, откривани някога в Източната пустиня на Египет, като хвърля нова светлина върху появата на съвременните морски екосистеми след изчезването на динозаврите, пише в. „Ал Ахрам”.
Откритието, публикувано в списанието „Сайънс адвансис“ (Science Advances), документира удивително добре запазени вкаменелости отпреди почти 63 милиона години – само няколко милиона години след масовото измиране, което унищожава близо три четвърти от живота на Земята в края на периода креда.
Обектът съдържа стотици добре запазени фосили на морски риби, сред които над двадесет неизвестни досега вида. За разлика от по-ранните находища на вкаменелости, които произлизат от плитки морски среди, египетският обект представлява екосистема в открития океан. Това предоставя рядка „снимка“ на начина, по който морският живот се е възстановил и реорганизирал след глобален екологичен колапс.
Проф. Хишам Салам, който ръководи екипа от Центъра за палеонтология на гръбначните животни към Университета в Мансура, стоящ зад откритието, казва, че находките оспорват дългогодишни предположения за темпото на еволюцията след креда-палеогенското масово измиране. „Фосилните данни тук показват, че съвременните групи риби са се диверсифицирали много по-рано и по-бързо, отколкото се смяташе досега“, обяснява Салам и отбелязва, че голяма част от видовете принадлежат към костуроподобните, или перкоморфите (Percomorpha) – основна група, която включва днешни видове като риба тон, скумрия и морско конче.
Проучването установява и забележително отсъствие на няколко вида хищни риби, доминирали праисторическите морета през предишни периоди. Това подкрепя теорията, че измирането е предизвикало пълно преструктуриране на морските хранителни вериги. Екологичното „зануляване“ вероятно е отворило врата за разширяването на съвременните рибни линии и заемането на нови екологични роли, променяйки биоразнообразието на океана в относително кратък геоложки период, посочват изследователите.

Байройт

Байройтският фестивал отбеляза 150-ата годишнина от основаването си

Водещи берлински политици, сред които германският канцлер Фридрих Мерц и бившата канцлерка Ангела Меркел, се събраха в южната провинция Бавария...

Лондон

Микропластмасите в океаните имат „памет” за предишните си движения, показва проучване

Микропластмасите, които плават в океаните, имат „памет“ за предишните си движения и това оказва влияние върху посоката, в която са...

София

Ванцети Василев разказва емигрантската си история във „Всичко е джаз“

Ванцети Василев разказва емигрантската си история в новата си книга „Всичко е джаз“, съобщиха издателите от „Знаци“. Изданието ще бъде...

Правец

Жителите на община Правец изпратиха в последния му земен път игумена на манастир „Св. Теодор Тирон“ архимандрит Йоан

Жителите на община Правец изпратиха в последния му земен път игумена на манастир „Св. Теодор Тирон“ архимандрит Йоан. Това се...

с. Меден кладенец

Сливенският митрополит Арсений отслужи света литургия в обновения храм „Успение Богородично” в ямболското село Меден кладенец

Сливенският митрополит Арсений отслужи света литургия в обновения храм „Успение Богородично” в ямболското село Меден кладенец, община Тунджа (Ямболско). Стогодишната...

София

„Живот след това“ е дебютният роман на Петър Костадинов

„Живот след това“ е дебютният роман на Петър Костадинов, съобщават издателите от „Знаци“. Книгата излиза на 15 август.  „Дълго време...