Време е за възстановяване на въпросите към властимащите в телевизионния ефир и изобщо в медиите. Отказът от участие е един от най-силните регулатори на управляващите да не отговарят на въпроси. Това заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на дискусия на тема „Телевизия извън телевизията“ – част от 16-ите Награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“ 2026, организирани от сдружение „Кръг 11“. В изказването си Вълчев акцентира върху необходимостта от защита на качеството, редакционната отговорност и професионалното уважение в медийната среда. Той посочи, че присъствието му на форума е свидетелство за уважението на БТА към работата на телевизиите и журналистите в тях.
Медийна отговорност срещу социални мрежи
„Телевизиите остават един от най-ценните източници на новини във време, в което казаното по-често се превръща в новина, отколкото самото случило се“, посочи Вълчев. По думите му телевизиите, като част от медиите, носят редакционна отговорност за съдържанието, което достигa до аудиторията, за разлика от социалните мрежи, които са „платформи за общуване, включително за разпространение на медийно съдържание“. Като пример за такова присъствие той посочи, че БТА разпространява информацията си в девет платформи.
„Време е за възстановяване на въпросите към властимащите в телевизионния ефир“, заяви още генералният директор на агенцията, като подчерта, че проблемът е системен, а изключенията само го потвърждават. По думите му през последните години управляващите все по-рядко присъстват в телевизионния ефир, докато опозицията и анализаторите запълват вакуума. „Едни и същи анализатори с познати тези звучат като пълномощници на отсъстващи управници“, отбеляза той. Вълчев посочи, че отказът от участие в интервюта позволява на политиците да избягват въпроси, а когато все пак участват, често реагират негативно към самия медиен процес „и започват да се сърдят на огледалото“. Той допълни, че това води до натиск за повече контрол върху медийната среда.
Вълчев обърна внимание и на нарастващата практика постовете в социалните мрежи масово да се превръщат в „отговори на незададените въпроси“. Затова призова за възстановяване на жанра на интервюто в телевизиите, като посочи, че информационните агенции като БТА трябва да усилват същественото от получените отговори, а не да заместват традиционните интервюта.Нуждата от завръщане на пресконференциите и „оглушителна тишина“ вместо „заместители“
Вълчев коментира практиката да се правят изявления на крак пред медиите: „Сред скупчени, надвикващи се журналисти с микрофони, властимащите имат два избора пред себе си. Единият е да си изберат кой въпрос да чуят, а вторият е да си тръгнат, когато те си решат.“ Затова той настоя за връщане към формата на пресконференцията, където „няма как да си тръгнеш или тръгването ти става оглушително за всички“. По този начин, според него, се постига „здравословна дистанция" и се изгражда уважение от страна на управляващите към журналистите.
Генералният директор на БТА отправи апел към телевизиите да се обединят за системното връщане на въпросите към управляващите и да не допускат пълнене на ефира със заместители. „Това, според мен, трябва да се случи дори да е за сметка на оглушителна тишина. В БНР например би било лесно да прозвучат песни на мястото на неучастието, вместо да слушаме някой с пълномощно, който да говори от чуждо име“, заяви Вълчев.
Той подчерта и необходимостта от повече уважение между медиите чрез взаимно цитиране, а не чрез механично повтаряне на вече зададени въпроси и получени отговори, представяни като нови.
Видимостта на журналистите и моделите на финансиране
„Честно е да говорим с имена и в други случаи и да благодарим на домакините ни. Те си имат име“, каза Кирил Вълчев. Той посочи, че БТА само е спечелила от практиката си винаги да пише с конкретни имена, но най-вече е спечелила аудиторията. Вълчев благодари на сдружение „Кръг 11“ и на домакините от хотел „Марина Диневи Палас“, като подчерта, че е крайно време медиите да информират точно и пълно кой говори и къде се случват събитията.
Той обясни още, че стремежът му активно да присъства на публични събития е свързан с това да представя журналистиката на институционално ниво. Целта е гилдията да бъде уважавана по подобие на други авторитетни професионални организации. Вълчев заяви още, че за да подсили видимостта на хората от българските медии, БТА също стартира свои подкасти - „Час Паралели“ и „Час ЛИК“. Те нямат за цел да конкурират телевизиите, а да представят лицата на собствените си журналисти и личности от сферата на културата.
На финала на изказването си Кирил Вълчев обвърза уважението към професията с въпроса за нейното финансиране. „Аз настоявам, че обществените медии трябва да бъдат третирани като държавно финансираните училища. А частните медии трябва да получат финансиране чрез национални програми от цялото общество“, заяви генералният директор на БТА. Той изтъкна, че този проблем е изключително болезнен за регионалната журналистика, като подчерта, че под това понятие разбира и регионите с българи в чужбина.