Връзката между литература и история показва, че новото и старото не бива да бъдат противопоставяни, каза преподавателят Валя Александрова

Връзката между литература, история и корени показва, че новото и старото не бива да бъдат противопоставяни, а трябва да вървят в синхрон, каза екскурзоводът и преподавател по история Валя Александрова по време на дискусията „Пенчо Славейков днес“, организирана от Българската телеграфна агенция в Националния пресклуб на БТА във Видин по повод 160-ата годишнина от рождението на поета.
В своето изказване тя акцентира върху необходимостта от задълбочено разбиране на душевността, житейските изпитания и драмата на Пенчо Славейков, вместо просто използване на готови клишета. Александрова отбеляза, че съвременното поколение не бива да бъде подценявано – макар да усвоява огромно количество информация по различен начин в динамичната среда на XXI век, младите хора могат успешно да бъдат привлечени към литературата чрез подход, който стъпва върху техния жизнен опит.
По думите ѝ не бива да съдим младите хора за това, че не работят с архаични думи, защото езикът е съвременно развиващ се и динамичен организъм, който обслужва обществото. Тя отбеляза с усмивка съвременните изрази като „скролваме“ или „зипни тази информация“, подчертавайки, че е напълно нормално излизащите от ежедневна употреба стари думи да затрудняват учениците, точно както едно поколение може да попита другото какво да прави с информацията.
Именно тук изпъква незаменимата роля на образованието и на живия учител – нито една машина не може да замести емоцията и преживяното слово, които преподавателят предава на ученика, туриста или всеки българин, който иска да научи нещо ново.
В разговора между нея и доц. Йордан Ефтимов бе обърнато специално внимание на потенциала на културния туризъм и специализираните образователни маршрути, които следват стъпките на бележитите български творци в Европа.
Като пример беше посочена възможността за изграждане на мащабен маршрут по жизнения и творчески път на Пенчо Славейков в Италия – преминаващ от Салерно и Соренто през Рим и Флоренция, та чак до Брунате в полите на Алпите. Именно в Брунате, където се намират вила „Белависта“, паметната плоча, градината и бюст-паметникът на поета, българското присъствие е посрещнато с дълбоко признание.
Според Александрова националните програми за образователни пътешествия дават отлични резултати, когато залагат на прецизно и тематично подбран маршрут, съчетаващ литературата и историята по съответните ядра и помагайки на младите българи да осъзнаят европейското значение на своите класици.