Класическият пейзаж е моя запазена марка, посочи Маринова. В жанра тя намира един емоционален прочит, който идва, когато нещо те „грабва“ и впечатлява дотам, че няма как да не го отнесеш със себе си и да не го претвориш в своите творби.
Тя е рисувала Рим по фотографии, които е направила при посещението си в града. Признава, че за съжаление в нашия забързан свят не остава време за рисуване от натура, въпреки че всички пейзажисти предпочитат да работят пленерно. Когато пътува, тя прави много кадри и след това избира кой от тях може да се превърне в картина на база композицията и светлината. Това е втората й изложба с изображения от Рим, първата е била в галерия „Астри“ в столицата, с други творби.
Впечатленията ми са толкова много и богати, че не мога да спра да рисувам Рим. Този величествен град е извор на вдъхновение. Прекланям се пред великите постижения на архитектурата. Това, което човек вижда там, е като неръкотворно, не можеш да повярваш, че е направено от хора и то преди време, без помощта на машини, сподели художничката. В платната й доминира архитектурата, природата е изразена главно чрез характерните за Италия пинии, а хората почти отсъстват. Авторката каза, че нарочно „разчиства“ атмосферата от човешко присъствие, защото понякога то пречи на композициите.
Местата, които я вдъхновяват по света, са безкрайно много. Рисува и платна с градини и дървета. Сподели, че днес е снимала Варна, защото досега не е правила пейзажи на града и може би това ще бъде нейно вдъхновение в бъдеще. Пресъздавала е Северното Черноморие и от тази серия е показвала работи в обща изложба в галерия „Ларго“.
Живка Маринова е главен асистент в Националната художествена академия (НХА) в София. Преподава от десет години в специалност Живопис и е ръководител на ателието, наследено от Ивайло Мирчев и Светлин Русев. Опитваме се да продължаваме традициите, отбеляза тя. Добави, че на Запад академиите и художествените училища са насочени повече към съвременното и концептуалното изкуство. Такава тенденция по думите й вече се наблюдава и у нас във висши училища, които загърбват чистото рисуване и се обръщат към компютъра и концептуалното, докато в НХА се опитват да пазят традициите защото вярват, че все още има място за класическата живопис в съвременния свят на изкуството и не може всичко да бъде само дигитално, без живот.
Изложбата на Живка Маринова в галерия „Ларго“ може да се види до 5 май.