Всичко в детския свят е истинско и не е елементарно, смята писателката и преводач Теменуга Маринова


Понякога забравяме, че децата тепърва откриват действителността, с която ние сме свикнали. Това не прави техния свят по-елементарен. Там всичко е истинско - и приятелите, и враговете. Милосърдието и жестокостта са по-изострени. Абстракция не съществува и затова са доверчиви. Децата обичат играта, а не преструвката. Като ще си играете, трябва да е наистина. Възрастните обаче имат предимството, че могат да си спомнят какво е да си дете. Това каза пред БТА писателката Теменуга Маринова, която издаде в навечерието на 1 юни своята книга с драматургични текстове „Три пиеси за деца“.  
Тя подчерта, че е категорично против въвличането на деца в индустрия, създадена от възрастни за печалба. „Първо трябва да ги научим как смислено да отстояват себе си, да не се отдават на самосъжаление и да не го използват за оправдание. Тук важната дума е смислено. Трябва да ги направим едновременно гъвкави и здрави като камъчета, да не се предават и да не се страхуват от провали“, допълни тя.
Маринова изобщо не е сигурна, че възрастните са си организирали реален свят, а този от приказките е нереален. Смята, че децата трябва да четат повече и да учат не за да знаят повече, а защото така имат повече поводи да се смеят на световната лудост. Така книгата за Пипилота е един деликатен начин да научиш всичко за прелестите на Втората световна война, историята на Пинокио - за Флоренция на Борджиите, а на Незнайко - за утопията на социализма.
Пиесите в сборника са „Вълшебната шапка“, „Спасяването на принцеса“ и „Ах!“. Те са писани за около година и половина между 2021 и 2022-ра, когато според авторката „на всички ни бяха отнели радостта, но децата пострадаха най-много и приличаха на тъжни зверчета“. По думите й текстовете са различни, доколкото са различни персонажите и действията им в дадена ситуация. Има значение и задачата, която си поставя драматургът, но все пак що се отнася до сърцевината, никой писател не е в състояние да избяга твърде далеч от собствената си природа.
Според Теменуга Маринова искрата на вдъхновение в драматургията пламва от играта, любопитството към тези, с които си играеш, желанието да ги опознаеш и не на последно място от интереса кой и как определя правилата на движение във фермата за мравки.
Тя смята, че е неизбежно в текстовете да присъства съвремието ни и настоящето не може да се заобиколи, дори когато пишеш за миналото. Спомня си, че когато е превеждала поезията на Едгар Алън По, са липсвали компютри, често са спирали тока и хората са палели свещи, а един гарван е грачел в клоните на дървото пред прозореца. Тя обаче слушала Саймън и Гарфънкъл.
Попитана дали влага в текстовете си послания, свързани с времето, в което живеем, Маринова обясни, че посланията са старите, защото човек не се е променил кой знае колко, щом все още диша, яде и се размножава. „Времето се използва за организиране на ежедневието. В изкуството си свободен да пътуваш според въображението и желанията си. Злободневните теми са някакъв особен вид летопис. Убедена съм, че са необходими, защото разграничаването на епохите е в детайла. На мен са ми интересни само по отношение на колорита“, обясни тя. 
Теменуга Маринова е и преводач. Според нея това е трудно изкуство, защото изисква определени условия. На първо място това е пълният отказ от собственото ти его, на второ - да разбираш този, когото превеждаш, но да не си безумно влюбен, и трето - познаване на езика и талант. Смята за успех когато едно преведено стихотворение заеме място, сякаш отдавна отредено само за него. 
В момента продължава да пише пиеси.
Теменуга Маринова e дългогодишен преподавател в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна. Тя е автор на три стихосбирки - „Сладък живот“, 1996 г., „Пристанът на кравите“, 2004 г. и „Сбогом, Нефертити“, 2009 г.; и на пиесите „Петък по обед“ (Liternet, 2012 г.), „Вълшебната шапка“ (радиопиеса за деца, излязла след конкурс на програма „Христо Ботев“ на БНР, 2022 г.) и „Крал, наречен Лир“ (2024 г.). Носителка е на наградата „Кръстан Дянков“ за превода на поемата „Улица Пустота“ на Боб Дилън (София, 2013 г.). Неин е преводът от английски на „Фантасмагория“ от Луис Карол и на „Стихотворения и поеми“ от Едгар Алън По. Превежда поезия от Робърт Фрост, Уилям Блейк, Алфред Тенисън.

София

20-ият „Световен театър в София“ започна с „Буря“ на бързи обороти

Впечатляващо начало и силна визуална образност. Отличен светлинен дизайн. Висока актьорска енергия. Чувство за игра и театрална свобода. Смел и...

Ню Йорк

Учени от САЩ използват движенията на човешката ръка за обучение на роботи

Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) разработиха устройство с изкуствен интелект, което може да превръща движенията на човешката ръка в...

Лос Анджелис

Ник Райнър иска да получи средства от семейния доверителен фонд за своята съдебна защита

Ник Райнър, син на режисьора Роб Райнър, е поискал да получи средства от семейния доверителен фонд, създаден от родителите му,...

Тюпълоу

Млади изпълнители почетоха Елвис Пресли на фестивал в родния му град

Деца и тийнейджъри взеха участие в конкурс за млади изпълнители, посветен на Елвис Пресли, в рамките на ежегоден фестивал в...

София

Книгата „Бурни години“ на Кирил Христов е излязла преди 110 г., но съдържа изключително актуални елементи, каза издателят Дамян Яков

Книгата „Бурни години“ на Кирил Христов е излязла преди 110 г., но съдържа изключително актуални елементи, каза издателят Дамян Яков...

София

Над 150 ученици заминават за космическия лагер по модел на НАСА в Турция с рекорден брой стипендии

Исторически успех за българското STEM образование отбелязва тазгодишната кампания за международния космически център Space Camp в Измир, Турция. Общо 150...