Взаимодействието между литературата и филмовата адаптация разглежда в своя монография проф. Огнян Ковачев

Взаимодействието между литературата и филмовата адаптация разглежда в своя монография проф. Огнян Ковачев. Той представи изданието „Книгата и филмът в западния литературен канон. Случаят „Декамерон” в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна в рамките на тазгодишната инициатива „Маратон на четящите хора“. 
Професорът е преподавател по антична и западноевропейска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и основател и ръководител на магистърска програма „Литература, кино и визуална култура”, която съществува от 18 години. 
В първата глава на изданието – „Начала“, авторът проследява съчинения на Платон, Аристотел, Хораций, Псевдо-Лонгин, Дион Златоуст. В „Канон и адаптация“ той се съсредоточава върху историческото и концептуално формиране на литературния канон и ролята на адаптацията в този процес. Главата „Адаптация и канон“ е посветена на теоретичното осмисляне на филмовата адаптация, заблудите и прозренията на нейните създатели. На финала се прави анализ и съпоставка на екранните творби по „Декамерон“ на Пиер Паоло Пазолини и Братя Тавиани. 
Опитвам се да представя литературния канон като нещо полезно, а не задължително и принудително, обясни авторът пред БТА. Проф. Ковачев припомни, че той е създаден в продължение на векове първо в религиозната област и има определена прагматична насоченост. В светската сфера понятието възниква през XVIII век с оглед на училищното образование. То има елемент на задължителност, каквато понятието класика няма, но пък не съдържа нейната оценъчност, каза професорът. Понятието „канон" възниква в Германия и е първата филологическа дисциплина в европейските университети. Човекът, който го пуска в употреба, е Давид Рункен - един от бащите на класическата филология. Названието се оказва разбираемо и навлиза в употреба до ден днешен. 
В своето изследване проф. Ковачев се позовава на книгата „Западният канон. Школата и книгите на вековете“, писана от американски литературовед, но непреведена на български. В нея се прилага списък на произведения, които според автора трябва да бъдат включени в западния канон, но те не са само от западната литература. Започва се с месопотамската култура и епоса за Гилгамеш, след това египетската с „Книга на мъртвите“, Библията и тогава се стига до по-познатата ни старогръцка и римска литература. В списъка му са включени произведения докъм 80-те години на ХХ век, каза Ковачев. 
В своя курс в университета професорът предлага учебна програма, която съдържа 15 теми и толкова литературни произведения, включени в бакалавърската програма по западна европейска литература, по които има филмови адаптации. В огромния броя случаи те са повече от една, но той подбира едно или две екранни заглавия. Сред тях са „Илиада“, „Одисея“, „Декамерон“, драми от Шекспир, „Робинзон Крузо“, „Пътешествието на Гъливер“, „Опасни връзки“, романи от Дикенс, „Франкенщайн“. В монографията му са цитирани около тридесет филмови заглавия, като по-подробно авторът се спира на „Вълшебникът от Оз“. Отделя и доста място на въпроса за приликата и разликата между филмова адаптация и филмов римейк. 
В частта на книгата с паралела на адаптациите по „Декамерон“ той се фокусира варху едноименния филм на Пиер Паоло Пазолини и „Чудният Бокачо“ на братята Паоло и Виторио Тавиани от 2015 г., който според него е контрапункт като естетика на Пазолини, но има немалко цитати от неговата творба. Профсорът припомни, че Пазолини елиминира така наречената повествователна рамка с компанията от разказвачи и директно представя самите новели, докато Тавиани запазват рамката и силно акцентират върху нея, разказвайки подробно за началото с чумната епидемия и събирането на девойките и младежите.
„Маратон на четящите хора” предлага днес в програмата си игрален следобед и прожекция на най-добрите унгарски филми от Фестивала на късометражното кино в Будапеща.