Възпоменателен знак на д-р Анастас Тодоров, изработил българската ваксина против чумата и червенката при свинете, от Първия международен конгрес по микробиология в Париж, се пази в Държавния архив в Търговище. Предметът е представен във виртуална изложба, като част от поредицата „Интересно в архивите", каза за БТА директорът на Държавния архив в областния град Дияна Петрова.
Удостоеният с почетния знак д-р Анастас Тодоров е роден в Търговище на 2 септември 1892 г. Той завършва с отличие ветеринарна медицина в Торино, Италия през 1922 г. и две години по-късно спечелва конкурс за специализант по бактериолагия. От 1923 г. д-р Тодоров работи в Централния ветеринарно-бактериологичен институт в София. А през 1925 г. заминава в чужбина, където две години специализира при известния професор Вале, като същевременно посещава лекции в Пастьоровия институт.
Историческите сведения посочват, че през 1931 г. медикът оглавява новооткрития Районен ветеринарно-бактериологичен институт в Стара Загора. Безспорна е заслугата му за организиране на ветеринарното дело в цяла Южна България. От 1942 г. до 1944 г. е директор на Централния ветеринарно-бактериологичен институт в София, посочва Петрова.
Възпоменателният знак се съхранява в личния архивен фонд на д-р Анастас Тодоров в Държавния архив – Търговище. Директорът на институцията обяснява, че е връчен по повод участието му в Първия международен конгрес по микробиология в Париж. Знакът представлява метална отливка с диаметър 27 мм и тегло 9,96 г. Аверсът е оформен с профилен барелеф на Луи Пастьор и надпис: L. Pasteur 1822-1895. Реверсът е зает от следния текст: Premier congrès international de microbiologie Paris Institut Pasteur 1930.
Д-р Тодоров е автор на 42 научни публикации. Изработва българската ваксина против чумата и червенката при свинете. Инициира разработването на противочумен серум. Научните му знания и практическата дейност са добре оценени от колегите му както в страната, така и в чужбина. От 1926 г. е дописен член на Френското дружество за практическа ветеринарна медицина. От 1936 г. е чуждестранен член на Френското дружество за сравнителна патология. От 1939 г. е член на Върховния ветеринарен съвет в Царство България. За цялостната си научна и научно-административна дейност през 1943 г. е удостоен с Народен орден за гражданска заслуга.
Медикът умира на 22 октомври 1944 г. в болницата във Велико Търново, вследствие на сепсис, развил се от инфекция, получена при злополука в лабораторията, където се приготвя ваксина против червенката по свинете, разказа още Дияна Петрова.
Паметният знак и други ценни документи от фонда на д-р Тодоров бяха представени от архивистите при посещение на гимназисти през пролетта в рамките на инициативата Ден на отворените врати в Държавен архив – Търговище.