Възстановяването на озоновата дупка може да помогне на Южния ледовит океан да поеме въглерод, сочи проучване

Негативното въздействие на озоновата дупка върху усвояването на въглерода в Южния ледовит океан е обратимо, но само ако емисиите на парникови газове бързо намалеят, сочи ново изследване, цитирано от Физ.орг.
Южният ледовит океан може да погълне непропорционално голямо количество въглерод, което би намалило радиационния ефект на въглерода в атмосферата и силно би смекчило предизвиканото от човека изменение на климата.
Учени от Университета на Източна Англия и Националния център за атмосферни науки към Университета в Рединг във Великобритания са разгледали относителната роля на озона и емисиите на парникови газове в Южния океан около Антарктида. Те са направили анализ затова как се е променило количеството атмосферен въглерод, погълнато от Южния океан, през 20-и век и как ще се промени през 21-и век. Резултатите им са публикувани в списание Science Advances.
Водещият автор д-р Тереза Ярникова от Центъра за изследване на климатичните промени към Университета на Източна Англия каза: „Интересен и обнадеждаващ момент в тази работа е, че ефектите от увреждането на озоновата дупка, причинено от човека, върху ветровете, циркулацията и усвояването на въглерода в Южния ледовит океан са обратими, но само при понижение на емисиите на парникови газове.“
Южният ледовит океан поглъща много въглерод от атмосферата поради уникалната си циркулация и свойства. През последните десетилетия ветровете са се усилили поради загубата на стратосферен озон, което намалява поглъщането на въглерод.
Проучването обаче показва, че с възстановяването на озоновата дупка това явление може да се обърне. В същото време нарастващите емисии на парникови газове могат да доведат и до по-силни ветрове, така че не е сигурно как ще се държи циркулацията в Южния ледовит океан в бъдеще и следователно колко въглерод ще поеме този океан.
Изследването показва също, че в бъдеще промените в циркулацията на океана ще оказва по-малко влияние върху поглъщането на въглерод, отколкото в миналото, поради променящото се разпределение на въглерода между повърхността и дълбоките слоеве на океана.
Учените използват модел на земната система (UKESM1), за да симулира три набора от озонови условия за периода 1950-2100 г. - свят, в който озоновата дупка никога не се е отваряла, реалистичен свят, в който озоновата дупка се отваря, но започва да се възстановява след приемането на Монреалския протокол от 1987 г., който забранява озоноразрушаващите вещества и свят, в който озоновата дупка се запазва в размера си от 1987 г. през целия 21-ви век.