За нас Народният театър е пример, каза Светла Тодорова, директор на Драматичен театър "Гео Милев"

Една от връзките на Старозагорския театър и Народен театър "Иван Вазов" безспорно е големият български поет Гео Милев. Споменахме, че той е бил режисьор на постановка в Народния театър, но тя е била свалена. Такива експериментални постановки той е поставял и в Стара Загора през 1916 г., каза Светла Тодорова, директор на Драматичен театър "Гео Милев" по време на представянето на декемврийския брой на списание ЛИК.
Споменавам това, защото темата, с която започна представянето беше много любопитна. Дали в културните институции трябва да има цензура и дали да има нещо, което да определя кое е правилно и кое не е? Кое е изкуство и кое не? За нас Народният театър е пример. И затова да се преминава през определени граници, да се разчупват постановките, е изключително важно в съвременния свят. То ще провокира отношение и дискусии. Може би и негодувание. Но това е нашата задача като творци. Ние трябва да възбуждаме такава дискусия и да бъдем в ритъма на днешното време. Когато говорим за Гео Милев, искам да прочета няколко цитата от неговата статия "Родно изкуство", която е писана през 1920 г., защото имам усещането, че политически времената много се приближават. Всичко това рефлектира върху нас и върху всичко, което се случва около нас, допълни Тодорова.
"Въпросът не е за дружеството “Родно изкуство” а за “родното изкуство” като девиз в изкуството. Никъде може би не се вдига такъв шум с тази стара фраза, както у нас, никъде тя не се натрапва като закон на художника, тъй както у нас - защото в нея дири убежище една голяма мъртва традиция, нея тази мъртва традиция иска да употреби като последен отбранителен удар за себе си.
Първият въпрос обаче е: дали библейският Адам е бил евреин? Или - дали биологическият прачовек е имал известно национално съзнание?
Защото теорията на “родното изкуство” е изградена тъкмо върху отделното национално съзнание - защото “родното” изкуство е тъкмо проява на национализъм - и затова: онова, срещу което родното изкуство взема враждебна позиция, то е именно едно интернационално или анационално изкуство, едно изкуство на човека без “националност”.
И тук именно жестоката антитеза между днешното изкуство, в неговото пълно развитие, и онези естети, които искат да заточат изкуството в затънтената провинция на “родното изкуство”, бе цитатът, който прочете Светла Тодорова.