Стремежът към оригиналност сам по себе си не е достатъчен за твореца, ако не е подкрепен от знания, умения и интелектуална подготовка, каза в интервю за БТА изкуствоведът Филип Зидаров по повод изложбата, представяща творби на художниците от група „Градът“, която може да бъде разгледана в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна до 22 септември.
Според Зидаров опитът човек да бъде оригинален често остава неуспешен, защото от свободата на себеизразяване, която имаме днес, неопитният творец забравя да полага усилия за усъвършенстване на своите умения. Той припомни думите на художника Иван Кирков: „За да можеш, трябва много да знаеш, а ако можеш, трябва да знаеш още повече.“
Зидаров определя професионализма като предпоставка за развитието на един творец, но не като единствената. Според него художникът е преди всичко интелектуална категория и качеството на произведението не може да бъде отделено от способността на автора да мисли и да създава смисъл. „Ако имаш една основна база, която се нарича интелигентност, тогава си интересен, успешен и дай боже и талантлив артист. В другия смисъл всичко е наподобяване. И понеже сега нещата главно са на такава основа и са възприемани по най-лесния начин на каквито и да е изяви, бих го нарекъл едно профанизиране на изкуството“, каза той.
Създаването на творчески общности зависи до голяма степен от личните отношения, приятелствата и конкретните обстоятелства, които свързват художниците, смята той като добавя, че днешната психологическа ситуация е различна от тази през 80-те години на XX век поради „тотално изпростяване и липса на желание за интелектуално самоусъвършенстване“. Освен това ограниченията в миналото са стимулирали творците да търсят начини за тяхното преодоляване.
По думите му днес липсва и активна художествена критика, която да изпълнява ролята на ориентир за публиката и професионалната общност, а медиите често представят събитията или в сензационен план, или без достатъчна оценка. Припомни, че е започнал своята дейност като оперативен критик в началото на 1980-те години, когато около този вид текстове е съществувала активна дискусия. Според него днес проблемът обаче не е само в липсата на медии, които да публикуват подобни материали, а и в липсата на публика, която да ги чете. Зидаров вижда голямо значение в ролята на куратора, който чрез организирането на изложби и други художествени събития може да заеме част от функциите на критиката и да изрази определена позиция.
Според изкуствоведа художествената сцена сега дава прекалено лесен достъп до възможности за изява, но това не означава непременно, че авторите ще покажат стойностни творби, ще успеят да се наложат и да заинтригуват за по-дълго време вниманието на зрителите. Той припомни, че преди години членството в Съюза на българските художници е било важно условие за професионалния статут на творците, а днес е предизвикателство да бъде отсято значимото сред голямото количество художествени прояви.
Зидаров поставя под въпрос необходимостта съвременното изкуство да се съобразява с вкуса на публиката. Според него по-скоро художникът трябва да участва във формирането на този вкус. Когато творецът се стреми единствено да се приспособи към очакванията на публиката, това може да доведе до понижаване на качеството. По думите му българската публика все още има сравнително ограничено участие в художествения живот в сравнение с други страни и аудиторията на събитията у нас често е съставена предимно от професионалисти и хора, които са ангажирани с изкуството. Той смята, че продажбите в интернет нито помагат, нито пречат на художниците. По-важно за утвърждаването на един автор е участието в големи международни изложения, панаири, биеналета и специализирани изложби, където творбите се подбират чрез кандидатстване и журиране.
Изкуствоведът коментира и терминологията, използвана за определяне на художествените периоди и направления, като обясни, че „съвременно изкуство“ е професионален термин, който обозначава определен исторически период и не означава просто изкуство, създадено в настоящия момент. Според него след 70-те години на XX век започва да се утвърждава понятието contemporary art, а развитието на дигиталните и виртуалните форми поставя нови въпроси пред историята на изкуството. Като специалист той се занимава с различни епохи - от древността и Ренесанса до съвременността, и всички епохи са му пристрастие.
За него именно времето е най-надеждният критерий, по който може да се оцени дали дадено художествено движение, група или автор са придобили трайно значение. Той даде за пример група „Градът“, към която интересът продължава десетилетия след нейното създаване. По думите му фактът, че едно явление продължава да бъде предмет на внимание след толкова години, показва, че то е оставило достатъчно силна следа, за да стане част от историята на изкуството.
Както БТА писа, изложбата, представяща творби на художниците от група „Градът“, създадена през 1986 г. от Филип Зидаров, е част от форума „Изкуството като противодействие“, който екипът организира.