Загадъчна вкаменелост, открита в Етиопия, поставя в центъра на вниманието съвременник на австралопитека Луси

Загадъчен фосилизиран крак, открит в Етиопия, поставя в центъра на вниманието малко познат предшественик на човека и съвременник на известния австралопитек Луси, предаде АФП. Откритието, което е поредната изненада в историята на човешката еволюция, може дори да постави под съмнение статута на вида на Луси - австралопитек афаренсис (Australopithecus afarensis), като пряк предшественик на хомо сапиенс (Homo sapiens).
До откриването на този крак в Буртеле, в североизточната част на Етиопия, през 2009 г., видът на Луси е считан за единствения предшественик на човека, живял в този регион преди повече от три милиона години. Кракът обаче очевидно не принадлежи на вида на Луси, тъй като има противопоставящ се пръст, подобен на палец, който е позволявал на собственика му да се хваща за клоните на дърветата като маймуните.
Екипът от учени, открил този крак, през 2015 г. стига до заключение, че съществува неизвестен досега вид хоминид, наречен австралопитек дейремеда (Australopithecus deyiremeda), въз основа на челюсти на възраст около 3,4 милиона години, също намерени в Буртеле. По това време съобщението е посрещнато с известен скептицизъм в научните среди, които бързо започват дебати относно опитите да се добави нов клон към родословното дърво на човечеството. Екипът досега не беше в състояние да потвърди със сигурност, че костите на „крака от Буртеле“ принадлежат на новия вид австралопитек дейремеда.
В настоящото изследване, публикувано в сп. „Нейчър“, учените обявяват, че новите фосили, сред които челюст с 12 зъба, намерена на мястото, показват, че кракът наистина е принадлежал на австралопитек дейремеда. „Нямаме никакво съмнение, че „кракът от Буртеле“ принадлежи на същия вид като откритите по-рано зъби и челюст“, каза пред АФП водещият автор на изследването Йоханес Хайле-Селасие от Университета на Аризона.       Изследователите са открили нови индикации за връзка между този вид и хомо сапиенс. Сканиране на откритите зъби показва, че австралопитек дейремеда е бил по-примитивен от своята братовчедка Луси. Диетата му е включвала основно листа, ядки от плодове и плодове от дървета. Големият палец на краката му също предполага, че този родственик на хомо сапиенс е прекарвал повече време по дърветата. Големите палци на краката са изиграли важна роля в еволюцията на човека, като са допринесли за преминаването от живот по дърветата към ходене на на два крака.
Въпросът за съжителството между австралопитек дейремеда и вида на Луси обаче продължава да занимава учените. Новите изследвания предполагат, че видът австралопитек дейремеда е прекарвал времето си в гората, често по дърветата, докато видът на Луси - австралопитек афаренсис е прекарвал повече време на земята. Това различие е позволило тяхното съжителство, което по думите на изследователите е „дълбоко вкоренено в нашето родословие“.
Археологът и специалист по палеолита Джон Макнаб от Университета на Саутхемптън, Великобритания, който не е участвал в изследването, приветства новите открития. „Винаги ще има скептици, но мисля, че тези нови открития, както и потвърждаването на предишните, ще помогнат на много изследователи да приемат по-добре австралопитек дейремеда„, казва той, цитиран от АФП. „Това добавя нов елемент към уравнението в търсенето на идентичността на нашия истински предшественик“, допълва Макнаб.
Двамата учени признават, че видът на Луси продължава да се разглежда като по-вероятният наш предшественик, тъй като краката му повече приличат на тези на човека в сравнение с по-примитивния австралопитек дейремеда. „Това откритие обаче отваря възможността да намерим и други видове от този период, тъй като изглежда, че австралопитеците са експериментирали с ходенето на два крака“, казва Йоханес Хайле-Селасие.