Замърсяването с микропластмаси може да променя цвета на Тихия океан, смятат учени


Замърсяването с микропластмаси може да променя цвета на водите на Тихия океан, съобщават учени от Норвегия, цитирани от електронното издание phys.org. 
Океаните са се превърнали в сметища, където се озовават огромни количества пластмаса. Ситуацията е толкова сериозна, че най-голямата зона за натрупване на пластмаса в открити води е наречена Голямото тихоокеанско петно от пластмаса.
Учени от Университета в Берген, Норвегия, анализират как десетилетията на замърсяване с пластмаса са променили цвета на океана в близост до това петно. Влияние оказва това, което се е разтворило или се намира във водата, включително планктон, органична материя и потенциални пластмасови частици.
Изследователите разглеждат три отделни 20-годишни бази от сателитни данни (от 2002 до 2022 г.) за региона около тихоокеанското сметище.
Специалистите установяват, че с течение на времето областите в тази зона и около нея са станали все по-светли в синия и зеления спектър. Това се различава значително от водите, намиращи се по-далеч, при които не е установена подобна промяна.
Само на базата на сателитните изображения експертите не могат да свържат промяната в цвета директно с микропластмасите. „Наблюдението на спектрално засилване на яркостта, което съвпада с моделираното увеличение на концентрацията на микропластмаси във водата, само по себе си не показва, че микропластмасите са основната причина за забелязаното засилване на яркостта“, отбелязват авторите на проучването, публикувано в изданието Communications Earth & Environment.
Компютърни симулации обаче подкрепят хипотезата за причинно-следствената връзка. Моделите показват, че когато във водата има микропластмаси, те разсейват светлината по начин, който създава модел на изсветляване, съответстващ на наблюдаваното от сателитите. Това е констатирано при три на сто от симулациите само с естествени промени в сравнение с 13 процента, когато са включени и микропластмаси, се казва в публикацията.
Учените отбелязват, че макар естествените промени в популациите на планктона или органичните вещества теоретично да могат да причинят подобна промяна в цвета, за това биха били необходими необичайно драстични екологични промени.
Ако микропластмасите допринасят за промяната в цвета на водата, изследователите смятат, че сателитните изображения могат да бъдат ценни за оценка и наблюдение на натрупването им от космоса. „Ясните доказателства за мащаба на замърсяването с микропластмаси са от съществено значение за справянето с нарастващото използване и неправилното управление на пластмасите”, допълват норвежките изследователи.
Микропластмасите се образуват, когато по-големи пластмасови предмети се разпадат с течение на времето или се произвеждат умишлено в този микроскопичен размер. И в двата случая проследяването им е изключително трудно. Относително лесно е да се забележат големи плаващи отпадъци от далечно разстояние, но микропластмасите могат да бъдат с размер едва част от микрометъра. Те са почти невъзможни за събиране в голям мащаб или за откриване с помощта на стандартни сателитни инфрачервени инструменти, се допълва в публикацията.

Йерусалим

Учени използват изкуствен интелект за откриване на алтернативи на захарта от ново поколение

Израелски изследователи са разработили нова система за машинно обучение, която е идентифицирала 92 потенциални кандидата за бъдещи заместители на захарта...

София

Триото Rymden ще свири за първи път в София

Норвежкият пианист Буге Веселтофт и шведите Дан Берглунд (контрабас) и Магнус Йострьом (барабани), които са част от легендарното трио E.S.T.,...

София

Соня Славчева представи в София дебютната си книга „Жената, която спря да целува жаби“

Соня Славчева представи дебютната си книга „Жената, която спря да целува жаби“ в Sofia Live Club. В премиерата участваха още...

Тромсьо

Учени проследяват произхода на болид, паднал в щата Масачузетс през май 2026 г.

Астрономи разкриват произхода на ярък дневен метеороид, паднал над залива Кейп Код през май т.г., съобщава „Спейс“. Чрез съчетание от...

Кърджали

Журналистът Иван Бунков каза, че най-старият всекидневник в Източните Родопи - „Нов живот“, съхранява паметта за региона

Журналистът, главен редактор и съсобственик на регионалния вестник в Източните Родопи „Нов живот“ Иван Бунков каза, че изданието съхранява паметта...

София

Изложбата „Посвещение на Никола Даскалов“ бе открита с награди за млади художници

Изложбата „Посвещение на Никола Даскалов“ с творби на 22-ма български художници бе открита тази вечер в галерия „Средец“ към Министерството...