Замърсяването с микропластмаси може да променя цвета на Тихия океан, смятат учени

Замърсяването с микропластмаси може да променя цвета на водите на Тихия океан, съобщават учени от Норвегия, цитирани от електронното издание phys.org. 
Океаните са се превърнали в сметища, където се озовават огромни количества пластмаса. Ситуацията е толкова сериозна, че най-голямата зона за натрупване на пластмаса в открити води е наречена Голямото тихоокеанско петно от пластмаса.
Учени от Университета в Берген, Норвегия, анализират как десетилетията на замърсяване с пластмаса са променили цвета на океана в близост до това петно. Влияние оказва това, което се е разтворило или се намира във водата, включително планктон, органична материя и потенциални пластмасови частици.
Изследователите разглеждат три отделни 20-годишни бази от сателитни данни (от 2002 до 2022 г.) за региона около тихоокеанското сметище.
Специалистите установяват, че с течение на времето областите в тази зона и около нея са станали все по-светли в синия и зеления спектър. Това се различава значително от водите, намиращи се по-далеч, при които не е установена подобна промяна.
Само на базата на сателитните изображения експертите не могат да свържат промяната в цвета директно с микропластмасите. „Наблюдението на спектрално засилване на яркостта, което съвпада с моделираното увеличение на концентрацията на микропластмаси във водата, само по себе си не показва, че микропластмасите са основната причина за забелязаното засилване на яркостта“, отбелязват авторите на проучването, публикувано в изданието Communications Earth & Environment.
Компютърни симулации обаче подкрепят хипотезата за причинно-следствената връзка. Моделите показват, че когато във водата има микропластмаси, те разсейват светлината по начин, който създава модел на изсветляване, съответстващ на наблюдаваното от сателитите. Това е констатирано при три на сто от симулациите само с естествени промени в сравнение с 13 процента, когато са включени и микропластмаси, се казва в публикацията.
Учените отбелязват, че макар естествените промени в популациите на планктона или органичните вещества теоретично да могат да причинят подобна промяна в цвета, за това биха били необходими необичайно драстични екологични промени.
Ако микропластмасите допринасят за промяната в цвета на водата, изследователите смятат, че сателитните изображения могат да бъдат ценни за оценка и наблюдение на натрупването им от космоса. „Ясните доказателства за мащаба на замърсяването с микропластмаси са от съществено значение за справянето с нарастващото използване и неправилното управление на пластмасите”, допълват норвежките изследователи.
Микропластмасите се образуват, когато по-големи пластмасови предмети се разпадат с течение на времето или се произвеждат умишлено в този микроскопичен размер. И в двата случая проследяването им е изключително трудно. Относително лесно е да се забележат големи плаващи отпадъци от далечно разстояние, но микропластмасите могат да бъдат с размер едва част от микрометъра. Те са почти невъзможни за събиране в голям мащаб или за откриване с помощта на стандартни сателитни инфрачервени инструменти, се допълва в публикацията.