Западна Европа е била обхваната от рекордни горещини през юни и юли, съобщават от европейската програма „Коперник“

Западна Европа отчете най-горещите юни и юли в историята си със средна температура от 21,62 градуса по Целзий, съобщи Службата за климатични промени към европейската програма „Коперник“, цитирана от ДПА. Тази стойност е с 2,79 градуса над средното равнище за месец юни през периода от 1991 до 2020 г.
Експертите от програмата, чиято централа се намира в германския град Бон, отчитат осезаем температурен контраст между Западна и Източна Европа и Скандинавия, където времето е било значително по-хладно.
Като цяло за континента изминалият месец се нарежда едва на 11-о място в класацията за най-топъл юли в историята със средна температура от 20,49 градуса.
В глобален мащаб обаче месецът споделя второто място за най-горещ юли в историята заедно с 2024 г. Средната температура е била около 16,9 градуса, което е с 1,47 градуса над средните стойности за юли от прединдустриалния период. Абсолютният рекорд остава за юли 2023 г., когато бяха отчетени 16,95 градуса.
Западна Европа е обхваната от необичайно продължителни горещи вълни от края на пролетта насам, като от май досега са регистрирани четири отделни подобни периода, посочват от „Коперник“. Архивите на програмата датират от 1950 г., като са налични и някои данни от по-ранни периоди.
Подобно на юни и части от май, метеорологичните условия през юли са били по-сухи от обичайното в много райони на Европа. Това е засегнало най-сериозно части от Иберийския полуостров, Франция, Германия, Австрия, Унгария и Великобритания. Влажността на повърхностния слой на почвата в Западна Европа през юли е била значително по-ниска в сравнение с последния засегнат от тежка суша юли през 2022 г.
„Когато почвите изсъхнат, те губят способността си да осигуряват естествено охлаждане, което позволява на топлината да се акумулира много по-лесно“, обяснява Саманта Бърджис, ръководител по въпросите на климата в „Коперник“. „Това е ясен пример за това как климатичните промени засилват екстремните горещини, като високите температури и сушата все повече се засилват взаимно.“
Нивата на реките са останали доста под дългосрочните средни стойности в голяма част от засегнатите сухи региони, като сред най-сериозно засегнатите са Сена, Рейн и Дунав, допълват от службата.
Световният океан също се е затоплил до рекордни нива. Глобалната средна температура на морската повърхност през юли е била най-високата, измервана някога за този месец от началото на воденето на статистика – 20,96 градуса. Предишният рекорд от 20,89 градуса беше отчетен през юли 2023 г. Данните се отнасят за моретата извън полярните региони.
От „Коперник“ посочват настоящите високи температури в екваториалната част на Тихия океан като резултат от климатичния феномен „Ел Ниньо“, който вероятно ще се засили още повече през следващите месеци.
По атлантическото крайбрежие и в Западното Средиземноморие температурите на водата също са достигнали рекордни стойности, придружени от интензивни морски горещи вълни.
Службата за климатичните промени „Коперник“ редовно публикува данни за глобалните температури, морския лед и валежите на базата на компютърни анализи, които обединяват милиарди данни от сателити, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят, отбелязва ДПА.