Започва дарителска кампания за възстановяване на параклиса на връх Св. Спас от Бакаджишките възвишения

Параклисът на най-западния връх на Бакаджишките възвишения край Ямбол, разрушен през 1978 г. при изграждането на Паметника на българо-съветската дружба, ще бъде възстановен, като част от инициатива за възраждане на историческия манастир „Възнесение Господне“ (Св. Спас). На върха ще бъде поставен и висок 25 метра осемконечен кръст, който ще бъде осветен вечер, каза за БТА игуменът на манастира монах Евстатий.
„Това е една от инициативите по повод 150-годишнината на сегашния манастир, които ще се навършат след няколко години“, посочи игуменът. Средствата за параклиса вече се набират чрез дарения. Изграждането му ще бъде направено в съгласуване с Регионалната инспекция по околната среда и водите, Дирекцията по горите, Община Тунджа и останалите отговорни институции, каза още монах Евстатий.
Историята на параклиса е свързана с първоначалната идея за възстановяване на стария манастир „Св. Спас“, който се е намирал именно на най-западния връх със същото име. Светата обител е била опожарена по време на Априлското въстание. Според разказа на монах Евстатий, генерал Михаил Скобелев и местни първенци посетили мястото с намерение манастирът да бъде възстановен.
„И Скобелев казва, мястото е много хубаво, обаче няма път и вода. Един манастир, за да се развива, трябва тези неща да ги има. Нека на това място да направим един параклис за спомен от манастира и да изберем друго място“, разказа игуменът.
Така започва изграждането на сегашния манастир „Възнесение Господне“, известен и като „Св. Спас“. Заедно с храма бил направен и параклис на върха. Монах Евстатий разказва, че през 1941 г. цар Борис Трети посетил мястото по време на военни учения, запалил свещ и забелязал, че параклисът се нуждае от ремонт. „Даряват 10 000 златни лева лично от него и параклисът е направен като нов“, допълни игуменът.
По-късно обаче параклисът е разрушен заради изграждането на паметника през 1978 г. Сега намерението е светинята да бъде възстановена, а пространството около нея да стане достъпно за посетители. „Имаме идея да бъде едно красиво място. Като се качи горе човек, да има прекрасна гледка към Ямбол, Сливен и околните села. Да има водичка да тече, да има пейки, дървета, цветя“, описа бъдещото пространство монах Евстатий.
По думите му целта е мястото да съчетава възможност за молитва, отдих и съприкосновение с природата. „И един хубав параклис на средата, за по-лесно общение с Бога“, каза той. Предвижда се да бъде подобрен и достъпът до върха, както и да има осветление и озвучение. Акцент в обновеното пространство ще бъде голям осветен кръст. Инициативата има благословението на Сливенския митрополит Арсений.
Идеята за възстановяването на параклиса е част от по-мащабен план за възраждане на манастира. Предвижда се обновяване на сградния фонд, създаване на музейна експозиция, изграждане на парк и вертикална планировка, както и обособяване на изложбена зала, трапезария и кухня, обясни още игуменът.
Манастирът „Възнесение Господне“ на Бакаджишките възвишения има особено място в историята на Ямболския край. Храмът към обителта е първият в България, посветен на св. Александър Невски. Изграден е по предложение и с финансовата помощ на генерал Михаил Скобелев и неговото семейство, както и с доброволния труд на ямболци и жители на околните села. Иконите и църковната утвар са изработени през 1879 г. в Киево-Печорската лавра.
Срещу манастира се намира и вкопаният в скала параклис с аязмо „Изворът на самарянката“. Възстановяването на параклиса на връх Св. Спас и поставянето на осемконечния светещ кръст са част от стремежа историческото място да бъде отново превърнато в духовно средище.
„Манастирът не е на мен, не е на църквата, но е на хората. И затова за тях се прави, и търсим помощта на всички, защото като сме заедно – Божият народ и Църквата, като има синергия, нещата вървят добре и с Божията помощ“, каза монах Евстатий.