Защо актьорите не подсвиркват в театъра, как се казва Стоянка Мутафова и още истории за над 7000 автографа, разказва Румен Стоичков в новата си книга


Защо актьорите не подсвиркват в театъра, какво е името на Стоянка Мутафова, как едно детско хоби може да продължи над 50 години, разказва Румен Стоичков в новата си книга „Автографи с история“, която ще има официална премиера тази вечер от 18:00 часа в Клуб „Журналист“ на ул. „Граф Игнатиев“ №4 в София. Входът е свободен.
Изданието включва малка, но интересна част, от над 7000 автографа на известни личности от света на музиката, литературата, театъра, киното, спорта и космонавтиката, каза за БТА авторът, който е бил дългогодишен водещ на „Нощен хоризонт“ в БНР. Част от тях са му подарени, но повечето е събрал лично през годините, като първият е взел още през 1968 година. Той не се ограничава само с представянето на автографите, а разказва любопитни и малко познати истории за хората, чиито подписи пази.
Книгата, която е писал в продължение на година, е разделена на четири глави. Първата е посветена на музиката, втората – на магията на писаното слово, третата – театъра и киното, а четвъртата е „Сред върховете на спорта“.
За да допълни историите на личности, с които не се е срещал, Румен Стоичков преглежда старите си архиви, сред които има и преводни публикации за творци от различни области, прослушва аудиозаписи от интервюта и открива подробности, които включва в книгата. Сред тях са истории за Фьодор Шаляпин и Ален Делон, както и материали, свързани с Робърт де Ниро. Особено място в музикалната глава заема и Робърт Плант, когото журналистът определя като един от любимите си музиканти.
В главата за писаното слово са включени имена на български и чуждестранни автори като Станка Пенчева, Елисавета Багряна, Богомил Райнов, Георги Константинов, Джаки Колинс, Рада Александрова, Георги Джагаров, Блага Димитрова, Джани Родари, Сидни Шелдън и Йордан Радичков. С повечето от тях журналистът се е срещал лично, а част от тях е интервюирал.
Третата глава е посветена на театъра и киното. В нея са събрани спомени и откъси от интервюта, които Румен е направил със Стоянка Мутафова, Емилия Радева, Таня Масалитинова, Армен Джигарханян, Иржи Менцел, Георги Черкелов, Борис Луканов, Виолета Гиндева, Невена Коканова, Илия Добрев др. Авторът е допълнил снимките и автографите с истории, които актьорите са споделяли в интервюта и разговори, като част от тях са съхранени в неговия архив от предаването „Нощен хоризонт“.
За да възстанови възможно най-точно случилото се, той отново е прослушал стари аудиозаписи и е сверявал подробностите – дата, година, място и обстоятелства около срещите. Така например сред файловете си открива интервю със Стоянка Мутафова от 1989 г. В книгата си авторът припомня и малко известното пълно име на Стоянка Мутафова – Стояна-Мария. 
Сред архивните материали е и разговор с Виолета Гиндева от участието й през 2007 г. в „Нощен хоризонт“. Журналистът подготвил десетки снимки на нейни колеги и ги показвал една по една, за да провокира спомени в общите им представления и преживявания. Така разговорът преминал и към театралните суеверия. Едно от тях е, че актьорите не бива да подсвиркват в театъра, защото според поверието след това публиката ще ги освирка.
Със своеобразен рекорд по чакане е свързано получаването на автограф от Робърт де Ниро. Това е и един от най-ценните за Румен Стоичков спомени –  срещата с Робърт де Ниро, който заедно с Джон Траволта е бил в България през 2012 г. за снимките на филма „Сезон за убийства“. Журналистът разказва, че е стоял около 12 часа на ВИП терминала на летището в София, за да получи автограф и накрая успял да вземе ценния подпис, макар че на няколко пъти бил на път да се откаже. След около десет часа започнали да се събират и други почитатели. В крайна сметка пред ВИП терминала се наредили около 30 души. Първи се появил Джон Траволта, а малко след него – Робърт де Ниро. И двамата отделили време за автографи, като Де Ниро се подписал и на снимките на журналиста и на дъщеря му Калина.
В книгата намира място и историята на автографа от София Лорен, подарен от приятелката му от детството Мая Стоева, състезателка по волейбол. Тя живяла дълги години в Италия и се сдобила със снимката с автограф след участие в търг. Подаръкът има особена сантиментална стойност за журналиста. Покрай него той открива и припомня в книгата си старо интервю със София Лорен, публикувано през 60-те години в италианско издание.
Авторът подчерта, че не си приписва чужди заслуги и посочва източниците на материалите, които не са създадени от него. По-голямата част от съдържанието обаче е основана на негови интервюта, срещи и записани разговори. Сред тях е разговор с Кирил Маричков по време на „София филм фест“, когато музикантът си спомня подробности за първите песни, които е написал. Журналистът записва разговора и впоследствие го разчита дума по дума, за да запази разказа възможно най-близо до оригинала.
В последната глава – „Сред върховете на спорта“, са представени известни български спортисти. Сред тях са гимнастичката Бианка Панова, състезателката по кану-каяк Ваня Гешева, двукратният олимпийски шампион по борба Петър Киров, олимпийският шампион и петкратен световен шампион по вдигане на тежести Янко Русев, както и футболистите Георги Аспарухов – Гунди, Динко Дерменджиев – Чико и Христо Стоичков. За Стоичков авторът използва и интервю, направено през пролетта на 1989 г., преди футболистът да замине за Барселона.
Особено внимание е отделено на постижението на Бианка Панова на Световното първенство по художествена гимнастика във Варна през 1987 г. Тогава тя получава осем максимални оценки от 10 за осемте си изигравания на подиума в индивидуалната надпревара. Заради това постижение е вписана в Книгата на рекордите на „Гинес“.
Ваня Гешева е представена с успеха си на олимпийските игри в Сеул през 1988 г., където печели златен, сребърен и бронзов медал в състезанията по кану-каяк. Тя остава единственият български спортист, спечелил пълен комплект отличия от едно издание на олимпийските игри.
Сред чуждестранните спортисти в книгата са и алпинисти, покорили най-високите върхове в света. Журналистът разказва за интервюто си с швейцарския алпинист Ерар Лоретан – третия човек, изкачил всички 14 осемхилядника. Лоретан загива през 2011 г. при инцидент в родните му швейцарски Алпи.
Друга среща, която авторът си спомня, е с американския катерач Алекс Хонълд. Той гостува в предаването „Нощен хоризонт“, което журналистът води от Банско по време на Международния фестивал на планинарското кино. По-късно Хонълд става световноизвестен с изкачването на скалната стена Ел Капитан в Йосемити без въже и предпазна екипировка. Историята е заснета във филма „Сам на скалата“ (Free Solo), отличен с „Оскар“ за най-добър документален филм през 2019 г.
Колекцията от автографи е подредена в 34 класьора, като най-много са автографите на спортисти. Журналистът разказва, че през последните години е посещавал много спортни състезания в България – турнири по бокс и борба, състезания по художествена гимнастика, модерен петобой, таекуондо, волейбол, футбол, баскетбол, шорттрек и гребане. Според него именно тези прояви му дават възможност да се срещне с много олимпийски и световни шампиони, без да се налага да се конкурира с големите тълпи от почитатели, които обикновено очакват най-популярните футболисти и музиканти. Четири от класьорите са с подписи на музиканти и певци. 
Румен Стоичков продължава да събира автографи и до днес. Сред последните попълнения в колекцията му са автографите на музикантите от „Юрая Хийп“. Журналистът разказва и за среща с Том Джоунс, когото успял да помоли за подпис късно през нощта на летището. Тогава бил единственият почитател, който го очаквал, а певецът въпреки умората се съгласил да му даде автограф.
Авторът се надява да продължи да обогатява сбирката си и допуска, че през следващите една-две години броят на автографите може да достигне 10 000. За него обаче стойността на колекцията не се измерва само с броя на подписите, а и с личните истории, срещите и емоциите, които са свързани с всеки от тях.