Затоплянето на моретата около Великобритания може „фундаментално да промени морските екосистеми“, сочи проучване

Затоплянето на моретата около Великобритания и в по-широкия регион на североизточния Атлантик може да дестабилизира морските хранителни мрежи, да отслаби здравето на океанските екосистеми и да застраши продоволствената сигурност до 2050 г., сочи четиригодишно проучване, цитирано от в. „Гардиън“.
Учени са създали модел на въздействието на климатичните промени върху четири ключови групи морски организми, които са жизненоважни за поддържането на океанските екосистеми в региона. Резултатите опровергават предположението, че в средните географски ширини, където се намира и Великобритания, морското биоразнообразие вероятно ще се увеличи.
Вместо това прогнозите им разкриват дисбаланс между отделните морски видове, който би могъл непредвидимо и „фундаментално да промени морските екосистеми“.
Моретата около Британските и Ирландските острови, и по-специално южната част на Северно море, са определени като „горещи точки на морския климат“ - една от 20-те зони в световен мащаб, в които през последните 50 години се наблюдава най-бързо затопляне.
Новите прогнози, базирани на сценарий за повишаване на температурата с 3 градуса по Целзий до 2100 г., показват, че до средата на века при рибите и дънните безгръбначни може да се наблюдава по-голямо разнообразие, но ключови групи планктон, които стоят по-ниско в хранителната верига, вероятно ще намалеят. Според авторите на доклада, този дисбаланс може да наруши морските хранителни мрежи и да отслаби здравето и устойчивостта на океанските екосистеми.
„Изненада ни фактът, че затоплянето не води до еднородно увеличаване или намаляване на биоразнообразието“, казва Елена Кус, морски еколог в британската правителствена агенция Centre for Environment, Fisheries and Aquaculture Science - Cefas (“Център за науки за околната среда, рибарството и аквакултурите”), която ръководи изследването. „Докато при някои групи, намиращи се по-високо в хранителната верига, каквито са рибите, е възможно броят на видовете да се увеличи в някои североизточни райони на Атлантическия океан, за ключови групи планктон, които са в основата на морските екосистеми, се прогнозира загуба на видове“, обяснява тя.
Изследването, публикувано в списание Science Advances, е проведено от международен екип от учени от Университета на Източна Англия, Асоциацията по морска биология, Арктическия университет на Норвегия (UiT), Кралския нидерландски институт за морски изследвания и Техническия университет на Дания.
„Когато стане по-топло, всички видове от екваториалните зони ще се придвижат на север и на юг“, казва Кус. „Великобритания се намира в средните географски ширини. По тази причина очаквахме биоразнообразието да се увеличи. Видовете, които идват от юг, са много по-разнообразни от тези, които губим заради изтеглянето им на север“, обяснява тя.
Предишни изследвания на Центъра, фокусирани върху ключови видове риби, показват, че затоплянето на водите в Северозападна Европа ще доведе до появата на климатични „победители“. Такива са аншоата, лаврака и сардината. Същевременно тези условия са далеч по-неблагоприятни за видовете, които се оказват „губещи“ от климатичните промени - сред тях са атлантическата треска, пикшата и сайдата.
Настоящото проучване, което разглежда екосистемите във водите на Великобритания и по-широкия регион на североизточния Атлантик, включително край бреговете на Ирландия и Франция, установява, че до средата на века биоразнообразието от риби и дънни безгръбначни може да нарасне с около 12 процента. За сметка на това, до 2050 г. разнообразието на фитопланктона и зоопланктона може да намалее съответно с около 3 и 7 процента.
„Ако разнообразието на хищниците се увеличава, докато това на плячката намалява, съществува риск от нарушаване на хранителната верига“, посочва Лили Грейг, морски еколог в Cefas и съавтор на изследването. „Резултатите ни показват, че климатичните промени могат да пренаредят морското биоразнообразие по неравномерен начин в рамките на хранителната мрежа. Увеличението при някои групи не означава непременно, че екосистемата като цяло става по-устойчива“, допълва тя. 
Изследователите смятат, че проучването може да послужи като „система за ранно предупреждение“, като идентифицира къде биоразнообразието се променя най-бързо и кои части от екосистемата са изложени на най-голям риск. Резултатите вече са представени в рамките на правителствения преглед на морските защитени територии, който разглежда мерки за управление на риболов. 
Екипът използва множество данни и усъвършенствани методи за машинно обучение, за да определят връзката между биоразнообразието и промените в околната среда и да прогнозират как климатичните промени ще повлияят на биоразнообразието до 2100 г.