Изследване на преподавателка от Перник е установило пряка зависимост между наднорменото тегло и социалната тревожност сред децата в начална училищна възраст, каза за БТА авторката на проучването Румяна Стойнева.
Стойнева е защитила докторантура по здравна психология към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Темата на нейната разработка е „Социална тревожност и наднормено тегло при деца в начална училищна възраст“, в която изследва връзката между затлъстяването, тревожността и социалната адаптация при учениците.
Изследователката, която е учител с близо десетгодишен опит, посочи, че интересът ѝ към темата е провокиран от нарастващия брой деца с наднормено тегло и затлъстяване, наблюдаван в училищна среда. Тя добави, че проблемът засяга не само физическото, но и психичното здраве на подрастващите.
В рамките на изследването са били анализирани данни от 140 ученици и 140 родители от Перник и София. Резултатите са показали, че около 60 процента от изследваните деца в четвърти клас са с наднормено тегло или затлъстяване, а близо 80 процента от тях проявяват повишени нива на социална тревожност.
„Установихме страх от изява, страх от оценка и тревожност, които оказват влияние върху образователните постижения на учениците“, уточни Стойнева.
Тя допълни, че съществен принос в изследването има анализът на хранителните навици и двигателната активност в семейството. Моделът на хранене на родителите пряко влияе върху поведението на децата.
„Родителите са авторитетите в семейството и техните навици се прехвърлят върху децата“, отбеляза докторантът по здравна психология.
Румяна Стойнева добави, че сериозен проблем остава и храната, която учениците консумират в училище. Тя допълни, че като дежурен учител е наблюдавала масово закупуване на пакетирани храни и напитки с високо съдържание на захар, палмови мазнини и оцветители.
В изследването е разгледана и социалната роля на децата с наднормено тегло в класната среда. Тя с изненада е установила, че голяма част от децата с наднормено тегло са харесвани от своите съученици, а малка част от наблюдаваните са били сред изолираните. Тази група ученици е била обект на подигравки и социална изолация, което според изследователя влияе негативно върху емоционалното им състояние и учебния процес.
Друг акцент в проучването е времето, което децата прекарват пред екран. Около 70 процента от изследваните прекарват между четири и пет часа дневно пред електронни устройства, което води до намалена двигателна активност и риск от зависимост, коментира Стойнева.
Тя обърна внимание и на недостатъчния брой учебни часове, свързани със здравното образование. В периода от пети до десети клас темите за хранене и здраве са застъпени едва в четири учебни часа по биология и здравно образование.
„Тези часове са крайно недостатъчни. Учениците често искат да се хранят здравословно, но не знаят как“, каза още Румяна Стойнева.
Докторантът по здравна психология уточни, че липсата на знания води до рискови хранителни режими и здравословни проблеми още в ранна възраст, включително високо кръвно налягане, хипертония и повишен риск от хронични заболявания.
Като следваща стъпка тя предлага разработването на програма за здравословно хранене и здраве в училищата с участието на родители, учители, както и на Министерството на образованието и науката.
„Необходими са мерки на държавно ниво, но промяната може да започне и от училището като добър пример“, добави още Стойнева.
Румяна Стойнева е преподавател по биология и химия в XVI основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е магистър по начална училищна педагогика и доктор по обща, експериментална, развитийна и здравна психология. Омъжена е и е майка на три деца.