Завърши ремонтът на църквата "Свети Атанасий" в Асеновград, Пловдивският митрополит Николай ще извърши чин на обновление на храмовия й празник
Таванът, стенописите и иконите в храма са почистени и реставрирани от художника Христо Николов от Панагюрище с помощта на отец Стилиян. Николов е завършил Православния богословски факултет на Великотърновски университет със специалност „Иконография“, която днес е преименувана на „Църковни изкуства – иконопис, стенопис, дърворезба“.
„Дойдох в Асеновград с уговорката да работя в църквата три месеца, а останах три години“, разказа Николов.
Първоначалната идея била да бъдат почистени само иконите, но постепенно той започнал работа и по апсидата, стените и тавана на храма, откъдето е отстранил над 50 кг сажди.
По думите му стенописите са изпълнени качествено и са дело на български автори. „Тази църковна живопис лично на мен много ми харесва“, каза Николов.
Фигуралният стенопис е изпълнен от известния зограф Георги Ксаф през 1922 г. Орнаменталната украса в църквата е създадена през 1974 г. от пловдивските художници Димитър Милчев и Георги Милчев.
Ремонтните дейности по храма започват през 2022 година, когато са сменени дограмата и вратите. Същата година е позлатен иконостасът, а на източната апсида е поставен витраж на Иисус Христос, който е пристигнал от Румъния. С камък от Турция са довършени подът и цокълът. Много хора от бизнеса и десетки доброволци - християни и турци, участваха в обновяването на църквата, кой с колкото и когато може, разказа отец Стилиян.
Храмът отваря врати с дарени нови сребърни икони и проскинитарии (б.а. - дървени поставки за икони) от Гърция. Те са на св. Лука Кримски, св. Мина, св. Николай, св. Лука Софийски, св. Екатерина и св. Серафим Саровски.
Последно е обновен дворът на храма, където са подменени плочките и озеленяването.
Докато текат ремонтите, към църквата бе открито и неделно училище "Благонравие". В момента то се посещава от над 120 деца на различна възраст. Освен обучение, училището организира екскурзии до манастири в страната, тържества за големите християнски празници, честват с походи национални празници, участват в национални конкурси за рисунки, есета и стената им вече е пълна с грамоти.
През първата половина на XIX в. жителите на тогавашния асеновградски квартал „Циприхор“ успяват да получат разрешение от османската власт да построят свой храм, който посвещават на св. Атанасий. Той е осветен през 1838 г. от Пловдивския митрополит Никифор.
Предвид социалния статус на населението, което обслужвал, храмът бил известен и като „Аргатската черква“, разказа отец Стилиян. Той се отличавал от църквите в старите гръцки квартали със своята скромна архитектура. Представлявал вкопана в земята еднокорабна, еднокуполна сграда, чийто покрив бил покрит с каменни плочи.
В резултат на преустройства през 1897–1898 г., както и през 20-те и 30-те години на XX в., днес църквата е еднокорабна, едноабсидна сграда с масивно засводен таван. След изграждането на певници към северната и южната стена (б.а. – места за църковния хор, разположени пред иконостаса отляво и отдясно), тя придобива кръстовидна форма.
Камбанарията е преизграждана два пъти, като последното ѝ преустройство е от 1931–1933 г.
Съдбата на тази църква е тясно свързана с гръко-българските църковни борби в града през Възраждането, пишат в историята на храма от Община Асеновград. Въпреки че по-голямата част от енорията е с български произход, храмът се откъсва от Вселенската патриаршия и преминава към Светия синод на България едва през 1891 г. Това става благодарение на енергичната намеса на родолюбиви граждани, начело с поп Матей Тодоров, който е и първият български свещеник в този храм.