Зъбният емайл на древни хора разкрива интересни детайли за храненето в Месопотамия, установиха учени


Тъй като останките от храна на древните хора са оскъдни, учените възстановяват менюто, като изследват химическите следи в човешките останки – обикновено колаген от кости или зъбен емайл, пише сайтът Phys.org.
Колагенът рядко оцелява в суровата гореща среда на иракската пустиня, затова изследователите, изучаващи живота на хората в древния шумерски град Абу Тбейра, се насочват към зъбния емайл. 
Така Матео Джакари от Университета „Сапиенца“ в Рим и колегите му възстановяват детайли от живота в това селище в южен Ирак преди около 4500 години. Тъй като емайлът е най-твърдата субстанция в човешкото тяло и оцелява дълго след като другите тъкани се разградят, той запазва химически следи от диетата, които могат да преживеят хилядолетия.
В частност, екипът се фокусира върху изотопите на цинка в емайла, като описва проучването си в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
„Анализът на изотопите на цинка в зъбния емайл предоставя добра алтернатива за възстановяване на диетата в Южна Месопотамия, където съхранението на колагена е лошо“, пишат те.
Цинкът в зъбите се променя в зависимост от храната. Например растенията абсорбират цинк от почвата чрез корените си и носят отличителен химичен отпечатък. Когато животните ядат растения, а след това хората ядат съответното животно, изотопът на цинка е друг. По този начин учените могат да преценят колко растителна и колко животинска храна са консумирали древните. Освен цинка, екипът изследва изотопи на въглерод и кислород, както и микроелементи като барий и стронций.
Резултатите показват разминаване между официалните исторически документи и действителното меню на обикновените семейства. Древните глинени плочки от този период често споменават риба и бира, но тези документи обикновено се фокусират върху елита на обществото.
Химическите характеристики на зъбния емайл показват друга картина. Повечето хранения се състоят от зърнени култури като ечемик и пшеница, които са основни в региона, докато основният животински протеин вероятно идва от свинско месо. Въпреки че са живели на около 30 километра от брега, няма почти никакви доказателства, че местните хора са яли риба.
Данните подкрепят и по-ранни изследвания, които предполагат, че кърменето е продължавало около шест месеца и че на кърмачетата често е било давано животинско мляко по време на отбиването.
Не са открити значителни разлики в диетата между половете, пише сайтът Phys.org.

Ямбол

Регионалната библиотека в Ямбол възобновява обичайната си работа след временно прекъсване заради ремонт

От днес Регионалната библиотека „Георги С. Раковски” в Ямбол възстановява обичайната си работа след временното прекъсване заради ремонт. Библиотеката ще...

София

Близо 30 години партньорство между Националния исторически музей, Ford Bulgaria и Moto-Pfohe Group

Още от 90-те години Националният исторически музей, Ford Bulgaria и Moto-Pfohe Group изграждат устойчиво партньорство, което успешно свързва миналото, настоящето...

София

Национален турнир по ораторско майсторство и дебати за гимназии ще се състои в София

Национален турнир по ораторско майсторство и дебати за гимназии ще се състои от 17 до 19 април в София, с...

Марсилия

Кание Уест отложи концерта си в Марсилия на фона на нарастваща критика заради антисемитски изказвания

Рапърът Кание Уест отложи планирания си концерт в Марсилия, Франция, като посочи нарастващите противоречия и политическия натиск като причина, съобщи...

Плевен

Община Плевен започва процедура за номинации на културни дейци и институти по повод 24 май

По случай 24 май - Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на...

София

Националният етнографски музей ще бъде домакин на изложбата „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“

Националният етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) ще бъде домакин на изложбата „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“....