Жители и гости на Велико Търново се събраха на Самоводската чаршия в старата столица, за да отбележат Еньовден – денят на лятното слънцестоене и на лечебните билки. Той е един от най-големите летни празници в българския традиционен календар и е изпълнен с особена енергия, защото символизира разцвета на природата като връхна точка на лятото. Това е най-дългият ден в годината, а слънцето е най-силно и най-жарко.
Вярва се, че сутринта на Еньовден слънцето се събужда, за да изиграе най-горещото си хоро, изкъпва се във всичките води на утринната роса и се изпълва с младост и сила, каза Полина Паскалева, която за поредна година бе водещ на празника и изпълнител на традиционните ритуали. Тя допълни, че хората вярвали как в нощта срещу Еньовден се отваря вратата към новото начало. Ето защо млади момичета извършвали гадания за любов и за венчило с помощта на водата. Те свивали еньовски китки, украсявали ги с пръстени и накити и ги потапяли в менче с мълчана вода, а на сутринта ги вадели и гадаели чрез наричане за любов. На Еньовден се извършвали и обреди, свързани с магичната сила на растенията. Затова се правят и венците, през които хората се провират за здраве, а после се пазят през годината за цяр.
За здраве на всички присъстващи Полина направи древния ритуал по опушване на билки, като за целта в еньовското менче бе поставила стръкове от исот – за защита и очистване; босилек – за да прогони злите сили; салвия – за подхранване и успокоение; маточина – за наслада, и лавандула – за радост на сетивата. С тази смес тя опуши венеца от 77 билки, през който хората преминаха, а след това бяха раздадени много предварително подготвени еньовски китки. Накрая на Самоводската чаршия се изви и еньовско хоро.