България ще отчете средногодишна инфлация от 5,1 на сто през 2026 г. при очаквани през юли 4,9 на сто, прогнозира нидерландската банка Ай Ен Джи ING в септемврийския си икономически анализ. Банката запази прогнозата си за растежа на българската икономика през тази година на 2,6 на сто, но понижи очакванията за 2027 г. от 2,5 на 2,3 на сто.
Сравнението между анализите от 7 юли и 2 септември показва по-неблагоприятна комбинация за България през следващата година - по-слаб икономически растеж и по-висока инфлация спрямо предишните очаквания. Прогнозата за средногодишното повишение на потребителските цени през 2027 г. е увеличена от 2,9 на 3,3 на сто.
В септемврийския доклад са добавени и прогнози за България за 2028 г., които липсват в юлското издание. Те предвиждат растеж от 2 на сто и средногодишна инфлация от 3,2 на сто.
По-устойчив ценови натиск
Повишението на инфлационната прогноза за България засяга основно втората половина на тази година и първата половина на следващата. Ай Ен Джи вече очаква средна годишна инфлация от 5 на сто през третото тримесечие на 2026 г. вместо 4,6 на сто и от 5,4 на сто през четвъртото вместо 4,8 на сто.
За първото тримесечие на 2027 г. прогнозата е повишена от 4,5 на 5 на сто, а за второто - от 2,1 на 2,6 на сто. Така банката продължава да очаква значително отслабване на инфлацията догодина, но спрямо юлския анализ то ще бъде по-ограничено.
Същевременно прогнозите за годишния растеж на българския БВП през третото и четвъртото тримесечие на 2026 г. остават съответно 2,6 и 2,3 на сто. Понижението на очакванията за 2027 г. е съсредоточено във второто, третото и четвъртото тримесечие.
България запазва преднина пред еврозоната по растеж
Въпреки понижението за догодина прогнозираният растеж на България остава над този на еврозоната. За валутния съюз банката повишава очакванията си за 2026 г. от 0,5 на 0,8 на сто и запазва прогнозата за 2027 г. на 1,3 на сто.
България обаче остава и с по-висока очаквана инфлация. За еврозоната банката прогнозира средногодишно повишение на цените от 3 на сто през 2026 г. и 2,3 на сто през 2027 г. при съответно 2,7 и 2,2 на сто в юлския анализ.
Регионалната картина е разнопосочна. Прогнозата за растежа на Полша през 2026 г. остава 3,4 на сто, за Унгария е повишена от 1,5 на 1,7 на сто, а за Чехия е понижена от 2 на 1,9 на сто. За Румъния септемврийският доклад предвижда свиване на икономиката с 0,5 на сто и средногодишна инфлация от 8,5 на сто.
Разнопосочни перспективи за големите икономики
За Китай банката понижи прогнозата си за растежа през 2026 г. от 4,7 на 4,6 на сто заради слабото начало на второто полугодие и очакваната сравнително ограничена подкрепа от властите.
За Великобритания Ай Ен Джи очаква отслабването на пазара на труда и забавянето на базисната инфлация да позволят понижения на лихвите през 2027 г. За Япония прогнозата е за увеличение през септември, последвано от още две — през януари и април догодина.
Икономиката устоява, но рисковете се натрупват
Повечето водещи показатели продължават да сочат умерен растеж до края на годината въпреки горещите вълни, продължителната суша, търговското напрежение между САЩ и Канада и нестабилните доставки през Ормузкия проток.
Според Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите анализи и главен икономист за еврозоната на банката, най-забележителното през лятото е не броят на сътресенията, а сравнително ограниченото им отражение върху световната икономика. Това може да се обясни както с известно привикване към несигурността, така и с разминаването между геополитическите събития и непосредственото им икономическо въздействие. Веригите за доставки са станали по-приспособими, а новините се отразяват върху настроенията по-бързо, отколкото върху реалните поръчки.
Икономистът обаче предупреди, че е рано устойчивостта да се приема за гарантирана. Разпродажбите на облигации създават пряк канал за пренасяне на напрежението към икономиката чрез по-високата цена на финансирането.
Според него непосредственият спусък за пазарното движение не е новооткрит проблем в публичните финанси. Високите дефицити и задлъжнялостта са известни отдавна. Променил се е сценарият, който инвеститорите отразяват в цените - продължителен конфликт в Близкия изток, по-дълго задържане на високите петролни цени и инфлационен натиск, който може да наложи по-агресивно повишаване на лихвите.
По-скъпа енергия и по-продължително високи лихви
Основната промяна в международната картина между прогнозите през юли и септември е отслабването на очакванията за бързо облекчаване на енергийния натиск. През юли нидерландската банка допускаше по-бързо възстановяване на петролните доставки през Ормузкия проток. През септември банката вече залага на по-продължителна несигурност около конфликта между САЩ и Иран и повишиа прогнозите си за петрола и природния газ.
Очакваната средна цена на петрола сорт Брент през четвъртото тримесечие е увеличена от 74 на 80 долара за барел. За европейския природен газ по нидерландския индекс TTF прогнозата за същия период е повишена от 48 на 65 евро за мегаватчас. За първото тримесечие на 2027 г. промяната е още по-голяма - от 40 на 65 евро за мегаватчас.
Банката очаква и по-продължително задържане на лихвите в еврозоната. През юли прогнозата допускаше понижение на депозитната лихва на Европейската централна банка до 2,25 на сто през второто тримесечие на 2027 г. В септемврийския анализ тя остава на 2,5 на сто през цялата следваща година.
Ай Ен Джи повиши и прогнозата за доходността по десетгодишните германски държавни облигации в края на 2026 г. от 3 на 3,4 на сто, а за американските - от 4,5 на 4,9 на сто. В новия доклад нарастващите разходи за обслужване на държавния дълг заемат значително по-централно място като риск за икономиката.