Американските мита, засилената конкуренция от евтин внос и нарастващите разходи оказват натиск върху канадските производители, докато икономисти предупреждават, че увеличаването на държавните разходи може да доведе до по-големи бюджетни дефицити през следващите години, предаде Ройтерс.
Сред най-засегнатите са производителите на кухненски шкафове, за които американските мита се очаква да се увеличат от 25 на 50 на сто от 1 януари 2027 г. Секторът осигурява работа на близо 25 000 души, но вече е загубил над 10 на сто от работната си сила след въвеждането на търговските ограничения от Вашингтон.
Канадската компания „Кабико“ (Cabico), която преди е изнасяла 90 на сто от продукцията си за американския пазар, отчита спад от 25 на сто на доставките спрямо 2024 г. и е съкратила повече от една четвърт от своите 700 служители. За да запази клиентите си в САЩ, компанията обмисля възможността да организира част от производството си на американска територия. Друг производител - „Мускока Кебинет Къмпани“ (Muskoka Cabinet Company), е съкратил 40 на сто от персонала си, работи три дни седмично и е замразил инвестициите си.
Допълнителен натиск оказва евтиният внос от Китай, който ограничава възможностите на канадските компании да реализират продукцията си на вътрешния пазар. Според представители на бранша предприятията работят с малко над половината от производствения си капацитет спрямо нивата отпреди три години. Въведената от Канада временна надбавка от 25 на сто върху вноса на определени дървени шкафове и тоалетни масички засега не е довела до очакваното ограничаване на конкуренцията.
На този фон икономисти призовават за по-внимателно управление на публичните финанси. Въпреки по-високите приходи от петрол разходите за инфраструктура, подкрепа за бизнеса и други инвестиционни програми създават риск от увеличаване на бюджетния дефицит.
Новите разходни и данъчни мерки, обявени през април, възлизат на близо 140 милиарда канадски долара за следващото десетилетие, посочва заместник-главният икономист на финансовата компания „Дежарден“ (Desjardins) Рандал Бартлет. По думите му бюджетната перспектива сочи към значително по-големи дефицити през идните години.
Педро Антунес, главен икономист на независимата изследователска компания „Сигнал 46 Рисърч“ (Signal 49 Research), поставя под въпрос възможността на правителството да изпълни финансовите си ангажименти. „Ако ще постигнем тези цели, трябва да видим в бюджета къде и как ще бъдат изразходвани средствата“, отбелязва той. Според него ясният план за разходите е необходим, за да се запази доверието в бюджетната политика.
Икономистите предупреждават, че правителството трябва едновременно да насърчава инвестициите, да облекчава натиска върху разходите за живот и да запази доверието на финансовите пазари. Това е важно и за поддържането на максималния възможен кредитен рейтинг ААА на страната, който позволява на Отава да заема средства при по-благоприятни условия и с по-ниски лихви.
Канадското правителство си е поставило за цел да балансира текущите си оперативни разходи с приходите до финансовата 2028-2029 г., както и постепенно да намалява съотношението на бюджетния дефицит към брутния вътрешен продукт. Изпълнението на тези цели обаче става по-трудно на фона на новите разходни ангажименти.
Според прогнозата на независимата Канадска парламентарна бюджетна служба, която анализира държавните финанси и икономическите перспективи на страната, реалният икономически растеж ще се забави до 0,9 на сто през 2026 г. преди да се ускори до 1,5 на сто през 2027 г. Бюджетният дефицит се очаква да достигне 63,3 милиарда канадски долара през финансовата 2026-2027 г., а до 2030-2031 г. да нарасне до 67,8 милиарда долара. Съотношението на държавния дълг към БВП се прогнозира да се увеличи от 40,8 до 42,6 на сто.
По-високите приходи от енергийния сектор осигуряват известно облекчение за публичните финанси, но според анализаторите не са достатъчни, за да компенсират нарастващите разходи и забавянето на икономическата активност.