Асоциацията на банките в България (АББ) публикува на официалната си интернет страница разяснения относно някои от най-разпространените според организацията твърдения по отношение на банковите печалби. От АББ посочват, че в публичното пространство темата за банковите печалби често е съпътствана от твърдения, които невинаги отразяват цялата картина, поради което са събрали пет от най-разпространените от тях, разглеждайки ги през призмата на фактите и данните.
Целта ни е да внесем повече яснота и контекст в обществения разговор за банките и ролята им в икономиката, посочват от асоциацията.
Публикацията на АББ идва на фона на предложението на правителството за еднократно облагане свръхпечалбите на няколко сектора у нас, включително и банковия сектор, уточнява БТА. Управителят на Българската народна банка Димитър Радев предупреди в края на септември, че допълнително облагане на банковите печалби може да доведе до по-скъп или по-трудно достъпен кредит, да ограничи частните инвестиции и да повиши цената на държавното финансиране. От своя страна АББ също оповести становище в началото на октомври, заявявайки, че не подкрепя предложението за облагане на свръхпечалбите на банковия сектор. Наличието на извънредна печалба не е обосновано, а мярката поставя под риск способността на банките да финансират икономиката. Принципите на равнопоставеност и правна сигурност са нарушени и мярката не съответства на националното и европейското право, сочи становището.
В последната си публикация от днес, относно твърдението, че банковите печалби у нас са скочили с 588 на сто, от АББ посочват, че през 2019 г. печалбата на банковия сектор е 0,82 млрд. евро, а през 2025 г. – 1,85 млрд. евро, което е далеч под 588 на сто ръст.
През 2020 г. вследствие на пандемията, печалбата на банковия сектор бележи съществено понижение от 51 на сто и достига 0,42 млрд. евро. Именно изборът на кризисна година за референтна създава впечатлението за съществен ръст на печалбата впоследствие. Но дори при избора на тази извънредна пандемична година ръстът от 0,42 млрд. евро до 1,85 млрд. евро e далеч по-малко от 588 на сто, подчертава организацията.
Темпът на нарастване на печалбата напълно съответства на този при активите, капитала и кредитното портфолио, както и при други макроикономически индикатори като БВП, които са нараснали приблизително два пъти за периода 2019-2025 г. Не може да се говори за нарастване само на една от тези величини – всички те логично и пропорционално се повишават в съвкупност, вследствие на икономическата активност и положителното развитие на икономиката в страната, пишат от АББ.
Относно твърдението, че таксите носят половината от печалбите на банките, от АББ пишат, че приходите от банкови такси се съдържат в нелихвения доход на банките. По данни на Европейския банков орган средният му размер в ЕС и Европейското икономическо пространство е 28,6 на сто. За цялата банкова система у нас той е 19,5 на сто – далеч под половината и значително под средното. В него се включват също консултантски услуги, управление на активи, брокерски и попечителски услуги, пласиране на емисии, разпространение на инвестиционни продукти и др. Затова таксите, които потребителите заплащат, представляват малка част от тези 19,5 на сто.
Проучване на АББ през 2025 г. показа, че цената на преводите през дигитални канали са до 5,4 пъти по-ниски спрямо тези на хартиен носител, а делът им за банковата система е над 76 на сто. От своя страна, абонаментните пакети за обслужване осигуряват над шест пъти по-ниска цена спрямо използването на единични услуги от тарифите на банките, пишат от асоциацията.
Относно твърденията, че 45 на сто от печалбата на банките се изнася като дивидент, от АББ посочват, че поради кризата, която пандемията предизвика, в периода 2020-2022 г. на банките беше забранено да разпределят дивидент. От 2018 г. насам инвестициите и реинвестициите (изразени в увеличение на собствения капитал на банките) надвишават 5,5 млрд. евро. Ако се сравни тази сума с реализираните през периода печалби, то тя е над 70 на сто. Това означава, че срещу всяко 1 евро печалба, стоят 70 евроцента инвестирани и реинвенстирани обратно в страната, заявяват от АББ. Относно твърдението, че печалбите на банките са от високи лихви, от АББ посочват, че през 2022 г. лихвеният цикъл се обърна и в редица държави по света започна повишаване на лихвите. Банките в България обаче продължиха да понижават лихвите. Ипотечните кредити у нас са най-достъпните в Европа – към края на първото полугодие на 2026 г. ГПР за жилищни кредити в България е най-нисък в цялата еврозона на ниво от 2,75 на сто. Лихвеният процент по новоотпуснати жилищни кредити е още по-нисък – 2,41 на сто, пишат от асоциацията.
Относно твърдението, че банките не допринасят достатъчно за обществото, от АББ заявяват, че по време на пандемията в рамките на частния мораториум по кредитите банките отложиха плащания за над 5 млрд. евро. Клиентите получиха възможност да не плащат вноски по своите кредити, докато не възстановят нормалния си ритъм на работа и икономическа активност.
Секторът беше водещ в усилията за присъединяването на държавата към еврозоната и осигури плавен преход – като вложи значителни собствени финансови, технологични и човешки ресурси за над 255 млн. евро.
Банките са сред най-големите данъкоплатци, като вследствие на глобалния данък, въведен през 2024 г., те вече са с 50 на сто по-висок данък спрямо другите задължени лица. Същевременно са важен инвеститор в държавни ценни книжа, което подпомага държавата да финансира своя дълг при изгодни условия. Именно обезценката на ДЦК в периода 2020-2022 г. доведе до загуби от приблизително 450 млн. евро. Тъкмо контрастът между този ефект и последвалото възстановяване също е използван при определянето на привидната “свръхпечалба“, добавят от АББ.