Азиатските борсови индекси се търгуваха разнопосочно след ръста на Уолстрийт, воден от технологичните компании

Азиатските фондови пазари се движеха разнопосочно днес, като част от тях получиха подкрепа от вчерашното поскъпване на технологичните акции на Уолстрийт, съобщи Асошиейтед прес.
Японският водещ индекс Nikkei 225 се повиши с 1,3 на сто до 65 020,94 пункта, а южнокорейският Kospi нарасна с 1,7 на сто до 6690,72 пункта.
Австралийският S&P/ASX 200 спадна с 0,2 на сто до 9005,90 пункта. 
Хонконгският Hang Seng скочи с 1,8 на сто до 25 658,73 пункта, докато Shanghai Composite загуби 0,5 на сто до 3921,40 пункта.
Борсовите индекси на Уолстрийт затвориха с повишение вчера, след като неотдавнашното покачване на доходността по облигациите допълнително се забави, а големите технологични компании поскъпнаха. 
Индексът S&P 500 се повиши с 1,1 на сто, промишленият индекс Dow Jones нарасна с 1,2 на сто, а технологичният Nasdaq Composite приключи сесията с ръст от 1,4 на сто.
Акциите на компаниите от сектора на комуникационните услуги също имаха значителен принос за ръста. Огромните им пазарни оценки обикновено им дават по-голямо влияние върху посоката на по-широкия пазар.
Акциите на „Майкрософт“ (Microsoft) поскъпнаха с 2,7 на сто, на „Епъл“ (Apple) – с 1 на сто, а на „Мета“ (Meta) – с 3 на сто. Голямата пазарна капитализация на тези компании им придава значителна тежест при движението на основните индекси.
Книжата на производителя на чипове „Енвидиа“ (Nvidia) се повишиха с 1,8 на сто, след като компанията обяви, че ще придобие платформата за изкуствен интелект „Хъгинг фейс“ (Hugging Face) за 13 млрд. долара.
На енергийните пазари американският суров петрол поскъпна с 21 цента до 91,51 долара за барел. Петролът сорт Брент поевтиня с 2 цента до 95,50 долара за барел.
Шестмесечната война на САЩ с Иран, която напоследък се засили, е основната причина за неотдавнашния скок на цените на енергията. Много държави зависят от достъпа до Ормузкия проток, за да внасят петрол от Близкия изток.
Иран предприе ракетна атака срещу Кувейт в четвъртък в отговор на американските бомбардировки по-рано през седмицата.
Доходността по 10-годишните американски държавни облигации, която влияе върху лихвите по ипотечните кредити, спадна до 4,77 на сто спрямо 4,79 на сто в края на търговията в сряда. Тя се повишаваше устойчиво през годината, като в началото на 2026 г. беше едва 4,20 на сто.
Инвеститорите оценяват и последните изявления на члена на Управителния съвет на Управлението за федерален резерв (УФР) Кристофър Уолър, които отслабиха очакванията за повишаване на лихвите на предстоящото заседание. 
Уолър заяви, че би подкрепил запазване на основната лихва без промяна, ако данните през следващата седмица покажат забавяне на инфлацията. При по-силен от очакваното ценови натиск той би обмислил повишение. 
Пазарните участници следят отблизо и какво може да предприеме Японската централна банка по отношение на лихвените проценти, когато управителният ѝ съвет заседава по-късно този месец. Някои анализатори очакват Японската централна банка да повиши основния си лихвен процент, като въпросът е с колко. Според някои информации върху Япония се оказва натиск да повиши лихвите, за да поскъпне йената.