БАН представи в Бургас иновативни разработки с приложение в икономиката

Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници към Българската академия на науките (БАН) е разработила иновативна мониторингова система за измерване на слънчева радиация. Използвайки цифрови сензори, системата успява до постигне прецизно прогнозиране на енергийната ефективност на фотоволтаични централи. Данните спомагат и за предпазване от смущения в енергопреносната мрежа. Примерът за тази иновативна разработка в помощ на бизнеса беше представен в Бургас от проф. д-р Нели Косева - главен научен секретар на Българската академия на науките (БАН). Тя се включи в среща между представители на Търговско индустриална камара в Бургас и Регионалния академичен център на БАН, на която бяха обсъдени добри практики и възможности за партньорски отношения между академията и местния бизнес. 
Последните постижения на институтите на Българската академия на науките, които ще бъдат включени в последния ѝ доклад, са публикувани в нова платформа за сътрудничество с бизнеса, която е подготвена от Единния център за иновации на институцията, посочи проф. Косева. Тя предлага виртуален демонстрационен център с продукти и технологии на БАН, регистър с интелектуалната собственост на академията и виртуален бизнес инкубатор за стартиращи предприятия. Платформата е част от дейностите на БАН, финансирани от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Разработки на БАН с приложение в икономиката
В Бургас проф. д-р Нели Косева представи и останалите научни разработки на институтите на БАН. Този по микробиология е разработил фотобиореактор за микроводораслова биомаса, способен да улавя въглероден диоксид от димни газове. Друга разработка е създаването на дълбоки невронни мрежи за диагностика на сърдечно-съдови заболявания от Института по биофизика и биомедицинско инженерство. Чрез анализ на електрокардиограми изкуствен интелект може да открива скрити зависимости, което подобрява точността на медицинската диагностика, посочи Косева в своята презентация. 
В сферата на селското стопанство Институтът по катализ е изследвал влиянието на йонния обмен върху растежа на зеленчуци като репички, което може да подобри селскостопанските методи, а Институтът по минералогия и кристалография демонстрира как заместването на част от цимента със зеолит повишава устойчивостта на строителни материали срещу агресивни атмосферни условия, като същевременно намалява въглеродния отпечатък на строителната индустрия.
Сред технологичните решения беше представен и модел за дънно позиционирана система за подводен мониторинг. Разработката на Института по металознание използва аудиозапис за засичане на различни от естествените морски шумове, което може да бъде от полза за морската сигурност и опазването на околната среда. Институтът по електрохимия и енергийни системи е разработил нови суперкондензатори с по-ниско вътрешно съпротивление и по-добра електрохимична стабилност, както и тънки прозрачни филми от цинков оксид. Тези материали имат висока електропроводимост и намират приложение в различни електронни устройства.