Банките в еврозоната затягат условията за кредитиране, което засилва очакванията ЕЦБ да остави лихвите без промяна

Кредитирането в еврозоната става все по-трудно, а домакинствата и предприятията търсят по-малко заеми. Това съобщи днес Европейската централна банка (ЕЦБ), като данните засилват очакванията, че на заседанието си в четвъртък финансовата институция ще запази лихвените проценти без промяна, предаде Франс прес.
Според тримесечното проучване на ЕЦБ за банковото кредитиране (BLS) през третото тримесечие банките в еврозоната са затегнали допълнително критериите за отпускане на заеми на предприятия, като причина за това е нарасналата предпазливост по отношение на риска, се посочва в съобщение на финансовата институция.
По-строги са станали и условията за отпускане на потребителски кредити, докато критериите за ипотечно кредитиране като цяло са останали без промяна.
Въпреки това общите условия по заемите са се затегнали във всички сегменти, главно заради по-високите лихвени проценти, отбелязва ЕЦБ.
Банките съобщават и за увеличаване на дела на отхвърлените заявления за кредит, като тенденцията е особено изразена при потребителското кредитиране.
Същевременно търсенето на заеми от страна на предприятията е намаляло, а спадът е още по-осезаем при ипотечните кредити. Основният фактор за свиването на търсенето остават лихвените проценти, следвани от ниското доверие на домакинствата и по-неблагоприятните перспективи пред пазара на недвижими имоти.
За четвъртото тримесечие (октомври-декември) банките очакват допълнително затягане на критериите за кредитиране на предприятията, както и значително по-строги условия при ипотечните и потребителските заеми.
Резултатите от проучването показват, че повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ от юни започва да се отразява на реалната икономика. Целта на тази политика е да ограничи инфлационния натиск, породен, наред с други фактори, от рязкото поскъпване на енергията на фона на напрежението в Близкия изток.
По-високите лихви оскъпяват заемите и ограничават търсенето в икономиката, което с течение на времето би трябвало да доведе и до забавяне на инфлацията.
Проучването показва също, че банките все по-често отчитат изкуствения интелект и свързаните с него рискове при качествената оценка на кредитополучателите.
Същевременно финансовите институции очакват постепенно, но трайно нарастване на търсенето на финансиране за инфраструктура, свързана с изкуствения интелект, включително центрове за данни.