Бъдещето на туризма и устойчиви решения обсъдиха представители на институции и експерти на конференцията „Туризъм. Природа. Иновации“ в София

Бъдещето на туризма, устойчиви решения и възможности обсъдиха представители на институции и експерти на конференцията „Туризъм. Природа. Иновации“ в Лесотехническия университет (ЛТУ) в София. Събитието е част от юбилейната инициатива по случай отбелязване на 20-ата годишнина от учредяването на Националния борд по туризъм „4-те ключа за устойчив туризъм - Култура, Природа, Храна и Иновации“ и се провежда под патронажа на президента Илияна Йотова, с институционалната подкрепа на Министерството на туризма. БТА е медиен партньор.
Според служебния министър на туризма Ирена Георгиева бъдещето на туризма е в баланса. Ако трябва да опиша с една дума бъдещето на туризма, тя вероятно ще бъде „баланс“ - баланс между растеж и опазване, между достъпност и автентичност, между технология и природа, каза министърът на конференцията.
Тя подчерта, че България разполага с изключителен природен и културен капитал – море, планини, минерални извори, биоразнообразие и наследство, събрани на компактна площ. Това ни дава уникално конкурентно предимство, но изисква далновидност, смята тя и допълни, че този ресурс има стойност, само ако бъде съхранен. В този контекст четирите стълба на днешната конференция – природа, култура, храна и иновации, очертават ясен модел за развитие. Според Георгиева, когато те се интегрират интелигентно, се създава туристически продукт с висока добавена стойност. Такъв, който не само привлича, а и оставя трайно впечатление и създава устойчива връзка с дестинацията.
Природата на България ни е дарила с всичко и трябва да я превърнем в част от бранда на страната, заяви ректорът на Лесотехническия университет доц. д-р Христо Михайлов. Той подчерта, че висшето училище има основание да бъде домакин на подобен форум, тъй като се позиционира като един от най-зелените университети в България, подготвящ кадри в редица специалности, свързани с природата и устойчивото развитие.
Председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев заяви, че богатството на България е в природата и хората. Не сме бедна държава - имаме уникална природа, култура и хора, които трябва да превърнем в устойчиво развитие, каза той. Председателят на БСК изтъкна, че бъдещето на туризма е свързано не само с инвестиции в материална база, но и в хората, и в опазването на природата. Според него секторът трябва да се развива като индустрия на гостоприемството, която създава стойност както за посетителите, така и за работещите в нея.
Туризмът е огромен прозорец към света и уникален шанс България да се промотира и да покаже своята история, култура и природа, заяви проф. Бранимир Ботев, президент на Българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество. Той изтъкна, че страната е сред малкото в Европа, които имат потенциал да развиват пет основни вида туризъм – морски, планински, балнео- и СПА, културно-исторически, както и селски и екотуризъм, редом с държави като Италия, Испания и Франция.
Туризмът е стратегически сектор за българската икономика и изисква ясен поглед напред, иновации и устойчиви бизнес модели, заяви заместник-министърът на икономиката и индустрията Антон Костадинов. По думите му туризмът има съществен принос към икономическия растеж, заетостта и регионалното развитие, като заедно със свързаните дейности формира поне 8 процента от БВП на страната. Той отбеляза, че реалният дял е трудно измерим, тъй като секторът е тясно свързан с множество други отрасли.
Ситуацията по отношение на предстоящия летен сезон не е критична, но е тревожна, предупреди заместник-председателят на УС на Националния борд по туризъм (НБТ) д-р Мартин Захариев. Захариев съобщи, че ранните записвания в Италия и Испания са с 20 процента надолу, в България са с 3 процента нагоре. Някои от генеричните ни пазари като Германия и Англия са с отрицателен тренд, като компенсацията идва от страни от Централна и Източна Европа - Полша, Румъния, допълни той. Според него промяната на образа на страната ни изисква системни и целенасочени усилия с цел да се разработят най-правилните политики. 
Витоша и София имат туристически потенциал, който не се използва достатъчно и трябва да бъде стратегически развит, заяви председателят на Съюза на архитектите в България арх. Петър Диков. Той призова за по-добра организация на туристическите услуги в столицата, включително подобряване на информацията за чуждестранни посетители и създаване на по-добри маршрути към културни и природни обекти около София. Според него това ще позволи на града да се възползва пълноценно от своя потенциал като туристическа дестинация.
Екотуризмът ни дава възможност да превърнем природното богатство в двигател на икономиката, която създава зелени работни места, подкрепя общностите и същевременно опазва природата. Това каза преподавателят в Лесотехническия университет (ЛТУ) доц. д-р Христина Банчева-Преславска. Според Банчева защитените природни територии се открояват като стратегически ресурс, а екотуризмът - като най-перспективния подход за тяхното устойчиво управление. 
Ръководителят на катедра „Алтернативен туризъм“ в ЛТУ доц. д-р Николай Нейков изрази мнение, че е необходимо в съвременния свят да се обогати понятието за екотуризма, за устойчивия туризъм и да се въведе понятие „природно-базиран туризъм“. Според него предизвикателствата пред туризма могат да бъдат решени само с иновации.
Деканът на факултет „Горско стопанство“ в ЛТУ доц. д-р Стоян Стоянов посочи, че туризмът за наблюдение на птици расте с двуцифрени проценти годишно в Европа и България има всичко необходимо – видовете, местата, маршрутите, липсва само брандирането. Освен това ловният туристически продукт на страната ни е сред най-добрите в Европа.
Новата дигитална платформа „България 100“ ще обединява туристическа информация за обекти, маршрути, събития и услуги в страната и има потенциал да се превърне в модел за международно развитие, каза председателят на Българския туристически съюз Венцислав Венев. Той обясни, че платформата ще бъде достъпна за туристи, институции и бизнеса и ще функционира като интерактивна карта с множество информация – туристически обекти, места за настаняване, събития, природни и културни забележителности, както и готови и персонализирани маршрути. Тя ще предлага и навигация, включително офлайн достъп.